Истински поклонници на Кръста ли сме?

Версия за печат

Всеки ден, но особено днес, почитаме Кръста Христов и се покланяме пред него. Този ден, както и всеки ден, трябва да изпитваме себе си дали сме истински поклонници на Кръста Христов. По какъв начин да направим това?

Първо. Кръстът Христов е любов към Бога и към всеки човек. По същността си срещата, с който и да е човек в нашия живот е един изпит за нашата любов към Бога. Любовта от Бога я имаме изобилно във всеки миг от своето съществувание, независимо дали осъзнаваме това или - не. Единственият проблем в нашия живот е как ние отвръщаме на тази любов. Ето това „отвръщане” трябва да става при срещата, с който и да е конкретен човек, а всички знаем, че това не е никак лесно. Особено трудно е да обичаш онзи, който ти мисли злото, който говори лошо за тебе и ти причинява зло, а ти го знаеш. Затова, без да философствам много - що се отнася до хората, веднъж за винаги трябва да решим, че ще им даваме любов без да очакваме нищо в замяна и тогава ще си бъдем спокойни. Ако един ден ни отвърнат с взаимност, а този ден сигурно ще дойде (любовта никога не престава 1 Кор. 13-8) - тогава: слава на Бога!

Приемете това като предизвикателство, като върховно свидетелство за Христа в този свят - да обичаш и този, който ти прави зло.

Второ. Само Христовия кръст ни носи Възкресение. Когато човек върши грях, тогава той за много кратко време изпитва наслада (в това число и душевна), а след това дълго време (докато не се покае) изпитва душевна болка (от която произлиза и телесната). И обратното, когато човек върши добро, той за определено време изпитва телесно и душевно страдание, а това никога не остава без утеха от Светия Дух, но затова пък после доживява голяма духовна сладост. Духовната сладост и утеха ни дават възможност за по-бърз духовен растеж, защото ни показват колко сме далече от Съвършения и не ни позволяват да забравим онези, които още страдат.

Трето. Кръстът Христов има своя вътрешен аскетично-исихастки смисъл. Ако не приковем ума си в нашето сърце, тогава нито ще можем да го погребем в него, нито пък той ще възкръсне от него. Това е най-важното значение на Кръста.

И четвърто, което е може би най-близко и разбираемо за всички нас, тъй като това се случва на всички степени на нашето духовно развитие: когато съгрешим (независимо дали с дело, с дума или с мисъл), не бива да оставаме паднали, а колкото може по-бързо да се изправяме и да се покаем.

Ние сме войни Христови. Трябва да станем, да се покаем и да продължим битката и а отвърнем на удара на нашите неприятели - началства, власти, световните управници на тъмнината от този век, поднебесните духове на злобата (вж. Ефес. 6:12). Падането и ставането е нещо нормално в живота на всеки воин. Не е нормално да паднеш и да останеш така - това е характерно за демоните. Не бива да допускаме вечер да се оттеглим за сън, а в сърцето ни да владеят последиците от сторения грях: непокаяние, неприязън, непростителност, помисли и др. подобни. Това е знак, че демонът заема значително място в нашето сърце и знак за лични катастрофи и страдания.

Господ Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка, които внимателно следят нашата духовна борба, нека ни дадат сила твърдо да застанем на своите собствени нозе и вярно да свидетелстваме за Кръста и Възкресението, които ни предадоха.

Превод: Александра Карамихалева