ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 23-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Народът от Гадаринската страна, която се намирала на брега на Галилейското море, молел Иисус Христос да напусне нейните предели, защото бил обзет от голям страх. Колко странно е, братя и сестри, да чуваме такива думи. Колко странно и неестествено е, че се намерили хора, които вместо да молят Христос по-дълго да остане с тях, Го умолявали да ги остави. В Евангелието ние често четем за това как към Господа се обръщали различни хора: с молби, с въпроси, с искания или даже с упреци и укори. И всеки от нас, четейки Свещеното Писание, лесно може да се разпознае в един от тези хора, защото ние и днес по същия начин се обръщаме към Господа. Но в днешното Евангелие ние чухме удивително, даже неразбираемо обръщение. Защо гадаринските жители били обзети от такъв страх и защо молели Христос да напусне тяхната страна?

Христос изцелил човека, обладан от нечисти духове. Светият евангелист предава в какво страшно състояние се намирал този човек. Връзвали го с вериги и той ги разкъсвал, той не можел да живее в обикновено човешко жилище. Господ заповядал на бесовете, по тяхна молба, да се вселят в стадото свине, което пасяло на брега на морето. Когато бесовете влезли в  свинете, свинете се хвърлили в морето и потънали. Страхът у тези хора бил, видимо, от това, че съвестта им ги изобличавала в още нещо. Може би, те имали още някакви нарушения на закона. И те се боели, че, приемайки проповедта на Иисус, Той отново ще ги накаже.

Възможно е, те, както и ние сега, да се боели, че ще се наложи да се отрекат от много неща, ако приемат докрай Евангелското учение и докрай изпълнят изискванията на Църквата. Погледнете трезво на себе си, взрете се в своята съвест! В живота на всеки от нас има случаи, когато ние знаем, че трябва да изпълним дадена заповед, но от това ще последват неприятности за нас или ще се наложи да се лишим от нещо. Обзема ни голям страх и ние се стараем да изхвърлим тази заповед от главата си, да забравим за нея. Нима не се уподобяваме в такъв случай на гадаринските жители? Не живеем ли със своя дух в гадаринската страна?

„Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него”. Може би, той се боял, че бесноватостта ще се повтори, или от чувства на благодарност желаел постоянно да се намира около Господа Иисуса Христа. „Но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай какво ти стори Бог”. Макар гадаринските жители да отхвърлили Господа, Той не ги отхвърлил. Нямайки възможност Сам да проповядва, защото Го прогонили оттам, Той изпратил изцеления бесноват да проповядва вместо Него. Това също е урок за нас, за да се научим да подражаваме: на незлобливостта, кротостта, любовта към ближния, които проявил Господ Иисус Христос, макар и да бил унижен от гадаринските жители.

„Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус”. Гадаринският бесноват, може би, не разказвал нищо особено, нали той само един път видял Иисус. Но, говорейки за своето изцеление, той със самия си вид доказвал действителността на това чудо, доказвал Божествената сила на Господа Иисуса Христа. Целият град го видял, мнозина, навярно, излизали из своите домове, встъпвали в беседа с него или просто отдалече гледали към него – и това също така било проповед – проповед с дела. И ние, макар хора немощни и грешни, желаем да проповядваме, например, на своите близки, за да ги обърнем в Православието и да ги приведем към истински християнски живот. Ако ние не можем да проповядваме със слово, защото не го приемат, нека проповядваме със своите дела. Нека проповядваме с помощта на тези изменения, които стават в душата ни, когато ние от хора страстни и грешни се превръщаме в хора с чиста съвест и добродетелни. Ние можем нищо да не говорим, но ако хората видят нашата доброта, кротост, смирение, чистота, трезвеност, това ще бъде за тях най-доброто доказателство за това, че християнството – това е тази сила, която може да измени човека. Тогава, по неволя, те ще се вслушат в това, което говорим, а може би, и сами ще започнат да разпитват, даже когато ние ще мълчим.

В нашия живот винаги се редуват радост и мъка, успехи и поражения. Нека във всяко време и на всяко място Христос да пребивава с нас, в нашите души и сърца, та когато Господ ни изпраща Своя дар, да го приемем с цялото си сърце и да откликнем на него с целия си живот. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев