ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 24-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки човек в своя живот макар и веднъж се е обръщал към Бога с просба, с молба, с прошение, т. е. с молитва. Даже закоравелият безбожник-атеист, когато Господ, по Своята милост, му напомня за неговите немощи, несъвършенство и беззащитност, се обръща към Бога, ако не в ума си, то в сърцето си, нали по думите на древния учител на Църквата Тертулиан „душата на човека по природа е християнка”.

Така и в днешното Евангелско четиво началникът на синагогата Иаир „като падна в нозете на Иисуса, молеше да Го да отиде в дома му”. Защо молел? Защото неговата дванадесетгодишна дъщеря била тежко болна („на умиране”).

Би ли започнал той да моли Иисуса, бидейки началник на синагогата, когато водачите на израилския народ вече търсели свидетелства против Христа, за да Го обвинят и предадат на смърт, и синагогата вече се готвила да затвори вратите за всички повярвали в Христа като в Месия, Спасител на света. Имал ли той вяра както учениците на Божествения учител, Който имал „думи за вечен живот”? Не. Свидетелство за това е, че той молел Иисуса да дойде у дома му, вярвайки само в някаква сила, която притежава Христос и с която Той може да изцели неговата дъщеря. Той още не знае, че Този, Когото „притиска” тълпата хора желаещи да видят Неговия Божествен Лик и да чуят Неговите Божествени слова, може с една дума да изцели болния, да възкреси мъртвия, да очисти прокажените, да освободи бесноватия, да даде зрение на слепия, с пет хляба да нахрани пет хиляди души. И Господ му помага да се укрепи във вярата, да познае Неговата Божествена Сила. Пред неговите очи става чудо. Жената, страдаща дванадесет години от кръвотечение и не можеща да се изцели от никакви лекари, похарчила за лечението всички свои средства („целия си имот”), се изцелява от едно докосване до ризата Христова. Множество хора обкръжавали Спасителя, притискали Го, значи се докосвали до Него, и мнозина от тях били болни, мнозина се нуждаели от помощ. Но само една жена получила изцеление, защото тя вярвала в Божествената Сила на Христа и, както ние четем у другите евангелисти, тя мислела в себе си: „Ако само се допра само до дрехите Му, ще оздравея”. И Сам Господ й казва: „Дерзай дъще, твоята вяра те спаси” - и добавя още по-важните думи: „иди си с миром”. Може да си представим радостта на тази жена. Тя не само се избавила от болестта, тя получила в дар за своята вяра мир в душата. А мирът в душата ражда сърдечна любов, сърдечната любов дава радост, несравнима радост, радос,т която никой и нищо не може да отнеме, радост, която привежда към вечната радост. Ето, какво получила кръвотечивата жена за своята вяра, за желанието да се докосне до краищата на дрехата на Христос.

Ние също, както множеството народ, притискаме Господа със своите просби, молби и въздишки. И ние докосваме дрехата Христова, идвайки в храма, палейки свещи, поръчвайки молебени и четиридесетници, но не чуваме в сърцето си думите на Спасителя: „твоята вяра те спаси”, не чуваме, защото нямаме тази вяра в човеколюбието на Господа, в Неговото милосърдие, в Неговата Божествена Сила. Нашите свещи, молебени и акатисти – това не е проявление на вярата в Христа Спасителя, а вяра в свещта или в прочетения акатист. Често в църквата идват хора не на бдение, не на литургия, а когато няма църковна служба, изваждат бележка и казват: „Ние трябва да поръчаме, - и четат от листчето: молебен с акатист на Киприан и Юстина. Казвам: „А не искате ли да се помолите на Господа Бога?” „Не, не ни е нужно,- и пак от листчето: „молебен с  акатист”. „Кой ви изпрати?” - питам. „Бяхме при една баба и тя ни каза”. „Така, значи, за вас не Христос е Спасител, а бабата?”. И ето такива просители притискат Иисуса, докосват ризата Му и си остават с  акатистите.  А нали може, както тази евангелска жена, с дълбока вяра, несъмнена надежда, със смирено упование да се докоснем само до краищата на дрехата на  Спасителя с гореща молитва, с усърдно участие в богослуженията, чрез църковните тайнства и с радостта да чуем Божествените думи „Иди си с миром”. Тогава ние ще бъдем свидетели на много чудеса, които твори Господ, по Своята милост, и днес с всеки от нас. И на нас Господ ще ни каже в печали, в беди, в нещастия, в болести и напасти: „Не бой се, само вярвай”.

Тези думи били казани на Иаир, бащата на умиращата девица, когато го известили за смъртта на дъщеря му. „Дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя”,- казали му. Какви страшни думи за бащата на дванадесетгодишната дъщеря и колко убийствени били те за началника на синагогата. Но Господ, отново по Своята милост, го подготвил за това страшно известие. Той току-що бил свидетел на чудото с изцелението на страдащата дванадесет години от кръвотечение жена. Иаир чул думите, отправени към нея: „твоята вяра те спаси”. Господ още го ободрява: „не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде”.

И Божественият Учител влиза неговия дом. И отново наоколо неверие, насмешки и неприязън. Всички плакали и ридаели за умрялата. Но Иисус казал: „Не плачете; тя не е умряла, а спи”. И всички се надсмивали над Него, знаейки, че тя е умряла – така разказва Евангелието. И става още по-чудно събитие: по думите на Спасителя „Момиче, стани!” се възвръща духът й тя става. За да увери смутените, от станалото чудо и от неочакваната радост, родители в действителността на възкресяването на тяхната дъщеря, Христос заповядал да й дадат да яде.

А какво е нужно за нас, за да се уверим във всеобщото, а значи и в нашето възкресение? В това ни уверява Всеславното Възкресение на Самия Господ Иисус Христос и словото Божие, в това число днешното евангелско четиво. Обърнете внимание на думите от Евангелието: „и възвърна се духът й; тя веднага стана”.  Духът на умрялата девойка се възвърнал, т. е. възвърнала се душата й. Значи тя (душата) не е изчезнала, не е умирала, а някъде отишла, отделяйки се от тялото и после, по думата на Спасителя, се върнала в тялото и девицата станала, възкръснала. Нима за нас това не е уверение? И това е най-голямата Божия милост към нас. Да си припомним тропара на Лазаровден: „За да ни увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания, Христе Боже, си въздигнал от мъртвите Лазаря…”

Въздигни и нас, Боже, от греховния сън, увери ни в Твоето милосърдие и дай ни със сърцето да чуем думите: „Твоята вяра те спаси. Не бой се, само вярвай и спасена ще бъде душата ти”. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев