ПРОПОВЕД НА ВЪВЕДЕНИЕ В ХРАМА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

"Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия храм" (Пс.26:4).

Така възкликва светият псалмопевец Давид. Трогателен, братя и сестри, и дълбок по значение е празникът Въведение на Божията Майка в храма. Тя живяла в храма и тук се съзидала тази непорочна тъкан, в която се въплътил след това Спасителят на света. Всичко, което тя там слушала, правила, съзерцавала, чела, - всичко оживявало и оросявало с благодат нейната душа. Ето какъв голям пример за нас, грешните.

Светата Църква ни приканва да живеем в храма, винаги да пребиваваме в пълнотата на това, което изповядваме. „Мир на всички” - нееднократно възглася в храма свещеникът и това благовестие на мира трябва да приемем с цялото си сърце, а не да участваме само в отговора: „И на твоя дух”. Тук, в храма, чуваме призива: „Да въздигнем нагоре сърцата си”, а сърцето ни често лежи в каменни гърди, притиснато от грижи и суета. „Да благодарим на Господа”, - а човек не чувства това, не иска да се проникне от това светло и безкористно чувство към Източника на живота, не иска да Му въздаде благодарение за всички получавани блага, не иска да победи в себе си гоизма и коравосърдечността. Тук Църквата пее: „Хвалете името Господне”, а душата на човека понякога нищо не пее; тя е разпръснала и пропиляла в пустота святото чувство на възторг пред Небесния Отец, пред всичко прекрасно.

Тук често призовават: „С мир на Господа да се помолим”, а в душата нерядко кипи злоба и раздразнение против ближния, и няма и минута покой от постоянната досада от всичко и от всички. Храмът е място за духовен самоконтрол. Погледне ли по-искрено човек в душата си, и ще се окаже, че няма в душата ни едно живо място, свободно от греха: и с дума, и с дело, и с помисъл, в течение на дни и нощи, разум и в неразумие съгрешава и живее в грях човекът. Храмът е училище на благочестието. В него ние обновяваме своя ум и чувства.

Възпитавайки своя дух при храма и в храма, Божията Майка получила благодатта на Светия Дух и родила за нас Иисус Христос, Божия Сина, нашия Спасител. Божията Майка е оставила в храмовете завинаги Своята любов към Бога и към човека.

В храмовете е нейното сърце жив непресъхващ източник на утешение и милост към всички, тук с вяра прибягващи в нужди, в скърби и в радости; и ние пред нея се прекланяме: Владичице, помогни, на нас търсещите милост. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев