СЛОВО В НЕДЕЛЯ 30-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА, ЗА НАСЛЕДЯВАНЕТО НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Версия за печат

„Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21). Скъпи в Христа братя и сестри! Колко често поради греховно лекомислие хората се оказват престъпници по отношение на самите себе си, на съкровищата на своите души. Дивакът, заменящ злато и бисери за стъклени мъниста, наричат глупак. Но как да наречем тези, които заради дребни временни блага жертват блаженото безсмъртие?

Най-важният въпрос на нашето земно битие задал веднъж на Спасителя някакъв иудейски началник: „Учителю благий, какво да сторя, за наследя живот вечен?” (Лк. 18:18). Но отговорът, който Господ дал на този човек, го хвърлил в недоумение и печал.

Иисус Христос, говорейки за наследяване на вечността, започнал с азбуката на нравствеността, дадена на хората още в древните заповеди: „не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си” (Лк. 18:20). Уви, и днес ние виждаме как за мнозина от тези, които се именуват синове на Новия Завет, се оказват непосилни даже тези първични правила за спасение, преподадени още във ветхозаветни времена. Обаче иудейският началник издържал този пръв изпит, отговорил на Господа: „всичко това съм опазил от младини” (Лк. 18:22).

И тогава Спасителят, с любов гледайки на събеседника, му казал: „още едно не ни достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене” (Лк. 18:22). Тези думи на Началника на Вечния живот не зарадвали, а опечалили иудейския началник. Той си представил блясъкът на златото и среброто в неговите съкровищници, разкошно подредения дом, тучните стада и обширните поля – всичко, което този човек наричал свое. И всичко това той трябвало да раздаде на някакви бедняци, след това да последва странстващия проповедник, да търпи студ, нужда и лишения? Той не могъл да се реши на това. С ума си богаташът разбирал, че вечността е по-скъпа и от златото, и от стадата, от земята, но над сърцето му властвал не Бог, там царувал мамонът, временното богатство.

Душата на иудейския началник се стремила към небесата, но притежанието на земни блага го притискало към земята както тежкия гръб на камила. „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” (Лк.18:25) - казва Господ. Такова твърдение извикало у околните изумление и ужас, и те попитали: „А кой може да се спаси?” (Лк. 18:26).

Господ предлага на хората да станат Негови наследници, да придобият вечен живот в Царството Небесно. Земното наследство преминава от баща на син според правото на кръвното родство: синът обикновено и външно прилича на своя баща. А Царството Небесно може да бъде унаследено според правото на духовното родство, синове на вечността стават тези, в които оживява Божия образ.

Синът Човечески е изпълнил в цялата им пълнота дадените от Него завети Той наистина е раздал на бедните цялото Си имане – на осакатения от грехопадението, на зацапания с нравствена нечистота, на бедния на разум и любов човешки род Спасителят е донесъл Божествената Истина и Божествената Любов. Нямайки в земния живот даже покрив и пристанище, Синът Божи принесъл в Жертва за хората и самия този живот, отдал им Пречистата Си Кръв и Пречистото Си Тяло. Неслучайно скоро след беседата с иудейския началник за наследяването на вечността Иисус Христос разказва на апостолите за Своята бъдеща участ: „ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне” (Мк. 10:33-34). Ето пример на съвършена Любов, проявена от Спасителя към тези, които се стремят да влязат с Него в духовно родство, да унаследят Вечния живот в Горното Царство.

Кой може да се спаси, кой може да достигне подобно съвършенство? Никой от обикновените хора, защото Син Човечески бил на земята Единствения Безгрешен, всички останали са поробени от греха. Със собствените си слаби сили човек не може нито да преодолее първородния нравствен порок, нито да противостои на козните на дявола. Но „невъзможното за човека е възможно за Бога” (Лк. 18:27) - казва Спасителят. Вседържителят подава крепка ръка за помощ, Своята спасителна благодат на хората, изкупени с Кръвта на Сина Човечески. Но за придобиването на Божията помощ за пътя във вечността е необходимо човешкото сърце да Го е избрало за свой Господар, Небесният Отец да бъде единствен Властелин в човешката душа.

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24) - говори Спасителят. И всеки, който иска да влезе в Царството Небесно, трябва постоянно да си задава въпроса: Божи слуга ли е той или роб на своето земно имущество, на своите земни удоволствия, на своите пороци и навици?

В призива на Божия Син да нямат на земята нищо свое и да вървят само след Него внимавали отшелниците, пустиножителите, иноците. Това е най-трудният път, изпълнен със страшни опасности – да вървят по него могат само смирените и силните духом, защото без мъжество не може да се издържи отричането от света, а без смирение е невъзможно да се избегне пагубната за душата горделивост. Това е достъпно само за малцина, без особено призвание е по-добре и да не се опитваш да встъпиш в иноческото поприще. Всеблагият Господ e отворил за всеки и на всяко място пътя на спасението само гърбицата на нечистите страсти да не прегъваше човека към ниското, само блясъкът на светските съблазни да не замъгляваше неговото духовно зрение.

Иудейският началник, попитал Господа за наследяването на вечността, бил не просто богат, той бил много богат (Лк. 18:23) - заробилото го богатство било наистина огромно. Уви, над нас властват и твърде по-малки съблазни, заставяйки ни да нехаем за Господнята нива и изтръгвайки ни от светата любов към Небесния Отец. Всеки от нас има свой „мамон”, свой „камилски гръб”: или навик да сплетничи и осъжда ближните или преследване на развлечения, или чревоугодие, или просто потапяне в делнични грижи. И на тези нищожни „господари” ние угаждаме, забравяйки за служението на Бога, в тези нищожни неща полагаме своето „съкровище”, пренебрегвайки безсмъртието!

Свещеното Писание не трябва да се тълкува твърде буквално, подобен подход е чужд на духа на учението за Божествената Любов. За живеещите в света, за грижещите се за семействата си, за водещите скромен начин на живот не само е невъзможно, но и няма никаква нужда да продават своето имущество и да го раздават на бедните – тази милостиня не според силите им. Но имуществото на човека не е само в парите и вещите. Спасителят ни прозовава да делим с нуждаещите се своето имане – съкровищата на ума и знанието, с отзивчивост към техните беди и грижи и, главното, с топлота в сърцето.

Да, и материалното богатство от „иглено ухо”, от непреодолима преграда по пътя на спасението, може да се превърне в подкрепа на този добър път, ако притежателят на богатството не робува на мамона, но използва своите средства за благотворителност, със своето богатство служи на ближните и на Църквата, а с душата си – на Господа. Свети Йоан Златоуст казва: „Бързайте преди вашето богатство да изчезне, да го отдадете на съхранение в недрата на бедните, като цена за Небесното Царство. Може би, човешката злоба ще похити богатството у вас; може би, вашите страсти ще го погълнат; в крайна светка, смъртта рано или късно ще ви раздели от него. Само християнската любов ще предпази вашето богатство от всякакви злополуки; тя ще ви направи негови вечни притежатели, тя единствена ще го положи във вечното светилище, от което никой не ще може да го похити и ще ви даде право да се ползвате от него в лоното на Самия Бог”.

Възлюблени в Господа братя и сестри! Спасителят казва, че никаква жертва, принесена в този свят заради Бога и ближните, не остава без награда в другия свят. Делата на благочестие в земния живот принасят скъпоценни плодове, тези плодове са спокойствие на съвестта и мир в сърцето. Доброто е самоценно, за щедрия е по-приятно да дарява, отколкото да получава подаръци, най-голямото съкровище за истински любящия е самата любов. Безкористието на служението, радостта от самопожертването – ето свойствата, по които ще се узнаят наследниците на Горното Царство, последователите на Милосърдния Спасител.

Нека молим Господа, да се удостоим и ние, отглеждайки себе си кълновете на християнската любов, на свещеното осиновяване от Небесния Отец. „А Бог на мира. Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков!” (Евр. 13:20-21). Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев