НЕДЕЛЯ 31-ВА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА. ЗА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки от нас добре знае, че големи и разнообразни са немощите, които ни пречат да вървим след Христос и не дават Царството Божие да бъде вътре в нас. И все пак те са преодолими за Бога, ако ние с вяра се обръщаме към Него.

Днес в Евангелието ние с вас чухме как един слепец седял, просейки милостиня край пътя, по който Христос, идвайки в Иерусалим да посрещне Своите волни страдания, се приближавал към Йерихон.”Като чу да минава покрай него народ,” слепецът „попита: какво е това?” И когато той узнал, че идва Иисус от Назарет,”той завика: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” Той Го нарича Син Давидов, т. е. Спасител, Месия, с пълна вяра, с пълна увереност, че Христос има власт да го изцели. И макар „тия, които вървяха напред” да се опитвали да го заставят да замълчи, и малка била надеждата, че Христос ще го чуе в тази тълпа, ”той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!”. Такава била вярата на този човек и надеждата му на Христа. И ето, Христос, „се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя?”

Нима Той не знаел какво иска слепият? Разбира се, знаел. Но било нужно слепият сам добре да разбере какво именно иска и всички да разберат това. За да не помислят иудеите, както казва блажени Теофилакт, че слепецът искал от Него пари, а Христос вместо това го изцелил. Какво значи това: Помилуй ме? Това би могло да означава, че няма какво да яде, че му дават малко милостиня, че животът му е скучен и неинтересен, че у дома му не всичко е наред – с една дума, всичко, което е угодно могли да означават тези думи: Помилуй ме. Както ние с вас, стоейки в храма и повтаряйки: Господи, помилуй, не винаги сами разбираме какво именно искаме от Бога. Ето, слепецът казал: „Господи, да прогледам”. Христос му отговаря: „Прогледай! Твоята вяра те спаси”. И този човек, прогледнал, тръгва след Христос.

Той могъл при желание да облажава самия себе си, да се развлича и да мисли за своята полза, да си устрои приятен живот и да позабрави за Царството Божие. Но не, той тръгва след Христос и тук е отговорът на възможния въпрос, защо именно този слепец се изцелил, а мнозина също така били слепи и умрели. Христос ни е обещал да ни даде това, което не ни достига, за да се спасим, а не това, което ние искаме за своето удобство. Мислел ли слепият за служение на Бога, когато молел да прогледне, или той помислил за това веднага след това - във всеки случай, изцелил се, той веднага тръгнал след Христос.

Господ вижда Сам, за кого изцелението ще е от полза, а за кого не е полезно да бъде изцелен, а да потърпи своята болест. Гледайки как е устроен нашия вътрешен свят, Той дава за полза на всекиго или едното, или другото. Но в края на краищата това зависи от нас и, ако ние ще се молим преди всичко за душевните немощи и за тези грехове, от които е обсебен всеки от нас – Той ще ни изцели, както Сам е казал: „искайте и ще ви се даде, и каквото попросите в Мое име , ще получите”. Така че, ако се изцелим от душевните недъзи, по-лесно ще ни бъде да се справим и с телесните.

Така че, като се обръщаме към Бога по време на богослужение и във всяка молитва, да се постараем в началото сами да разберем за какво се молим. Ако ние се молим, не вярвайки в душата си, че за Него всичко е възможно и че Той ни чува още по-добре, отколкото ние сами чуваме себе си, или ако ние се молим за това, което няма да ни помогне да се спасим – ние не ще получим това, за което се молим, по същата тази Божия милост. От нас с вас зависи каква ще е за нас Божията милост, какво ще получим от Него и какво няма да получим. Нека с вяра да искаме от Бога това, което ще ни приближи към Него. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев