ПРОПОВЕД НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Версия за печат

В свещените дни на големия празник Рождество Христово ние, естествено, мислим и размишляваме за това събитие. Ние се опитваме да си представим картината на Рождеството, мястото, където станало това събитие, историята, свързана с него и т. н. Помага ни в това Божият храм, който е Витлеем, където непрестанно се въплъщава заради нашето спасение Христос Бог.

Божествената благодат ни е привела днес в божествения Витлеем, в мястото на особеното и постоянно Божие присъствие. Молитвата тук и размишлението за въплъщението на Божия Син извикват у нас определени чувства. Преди всичко -чувство на изумление. Бог идва на земята, за да стане във всичко подобен на нас. И как идва! Чрез Дева Мария, като Човек, като Младенец, се полага в бедните ясли, защото за Него нямало друго място!...Освен изумление у нас се ражда и чувство на особена благодарност за милостта и любовта Божия към нас, земните хора, към делото на нашето спасение. Какво снизхождение Божие към човека! Бог идва в света като човек живее с хората, учи ни на нашия език, дава ни разбирането за истинската вяра, любов, правда, върши дела на милосърдие и помощ. И това е не само преди две хиляди години, но и сега.

Нима сега не живее с нас и в нас Господ, особено в Църквата, особено в светите Христови Тайни? Той днес ни учи на вяра, любов, правда чрез Своето Божествено слово, чрез светото Евангелие, чрез Своята света Църква, чрез Своите свещенослужители. Той днес твори дела на милосърдие и помощ. Колко примери за това има около нас! Към колко Божии благодеяния сме привикнали, престанали сме да ги забелязваме и да ги ценим подобаващо!

При размишлението за Рождество Христово възниква още едно чувство - срам и разкаяние. Тогава избраният народ иудейски не пожелал да приеме Христос Спасителя. Сега християнските народи погазват основните завети на Христос за любов към Бога и хората. Погазват ги със своите грехове и беззакония, като не внимават в божествения зов и не се стараят да се изправят. У нас се появява чувство на съжаление за нашите недобри дела, които причиняват на Христос болка и страдания. И само съзнанието, че Господ е дошъл да спаси не праведници, а грешници, ни дава надежда за спасение.

В преславните дни на Въплъщението на Божия Син хората си задавали въпроса: къде е родилият се Цар Иудейски Иисус Христос? - и предприемали опити да Го намерят. Задавали си този въпрос източните мъдреци, които дошли в Палестина от далечната персийска Аравия; задавал си този въпрос и Ирод, преструвайки се на човек с благочестиви намерения, прикривайки своята злоба и ненавист към Христос: „...Обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня” (Мат. 2:8); задавали си този въпрос съвременните на Христос иудейски мъдреци и старейшини, и всеки получавал според своите дирения. Намерили ли Го влъхвите? – Намерили Го. Намерил ли Го Ирод? - Не го е намерил, защото Го е търсил престорено, търсел Го е с от по-рано планирани зли намерения, боейки се от конкуренция в земното владичество. Злобното търсене не се увенчало с успех. И даже тогава, когато Божията майка била с Младенеца в Йерусалимския храм, а дворецът на Ирод се намирал на няколко крачки, Господ затворил злите очи на коварния Ирод, който така и не видял Христос.

Свещеното Писание ни дава много назидания, от които ние можем да се ръководим в търсенията на Бога, за да се приближим към Него, да Го познаем и повече никога да не отстъпваме от Него. Ето един от заветите на Свещеното Писание, той е прост, но заедно с това дълбок и безкрайно съдържателен: „В простотата на сърцето ви търсете Господа” (Втор.10:12; Ам. 5:4; Иер. 29:13; Пс. 18:8; Притч. 21:11; Мат. 10:16; 2 Кор. 11:3). И ние виждаме примера на съвременниците на Христос, че само влъхвите, които в простотата на сърцето си с искрено разположение Го търсели, Го намерили, познали и били вече винаги с Него. Принесли Му, освен дарове - злато, смирна и ливан, своите сърца, своята чиста открита душа. Звездата, посочваща им мястото на Рождеството, била вече ненужна и помръкнала. Те видели истинското Слънце.

Нека, братя и сестри, и нашите търсения (а едно от тях е, че ние сме дошли в Божия храм, за да се помолим тук, да свидетелстваме, че сме дошли тук да търсим Христа и Бога), нека нашите недостойни търсения чрез слабата, невнимателна, разсеяна молитва, чрез нашето идване в светия храм, чрез нашите усилия и добри дела да ни приведат към вечното Слънце. И ако само Го познаем, не са страшни за нас и греховете, защото е Прощаващ, ни скърбите, защото е Утешаващ, ни болестите, защото е Изцеляващ, ни бързопреходността на времето, защото е Вечният, Който обещава: „Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител” (Иоан 12:26). Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев