СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! От днешната неделя Църквата започва вече да ни подготвя за Великия пост. Евангелието за Закхей означава именно това. Отново виждаме този човек: такъв един смешен, непохватен, презиран от всички, защото той сътрудничи с окупаторите. Той е алчен, находчив и хитър. Такъв го виждат всички...

Когато през Йерихон минава Христос, Закхей иска да Го види, но той не е в състояние да направи това, защото огромна тълпа го отделя от знаменития Учител, а Закхей е малък на ръст и не може да види Господа. Рискувайки да се окаже още веднъж за посмешище в очите на хората, които го ненавиждат и презират, той бяга, изпреварвайки всички; тича напред и се покатерва на дърво. Когато покрай дървото преминава Христос, Той вдига поглед нагоре и, видял този презиран от всички началник на събирачите на данъци, казва, обръщайки се към него по име: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти” (Лк. 19:5). И всички хора недоумяват, казвайки: „Как така? Той иска да влезе в дома на такъв негоден човек?” Защо Христос влязъл при този човек? Защото Закхей много искал да види Христос. И това е нужно на всеки от нас, за да разберем, че без среща с Бога ние нямаме и не можем да имаме живот. Колкото и препятствия да има по пътя ни, каквато и да е тълпа да ни отделя от Христос, всичко това ние трябва да преодолеем.

„Какво ще кажат хората?” Оказва се, тези известни думи могат да определят съдбата на мнозинството от хората. Страхът и тщеславието, които властват над хората, определят тяхната съдба. Страхът да се окаже смешен и осъден пречи на човека да направи истински мъжествен избор. Този страх може да бъде много голям и разнообразен, както по времето на години на комунизма, когато беше страшно да се отделиш от всички, т. е. да бъдеш „не като всички”. Трябваше да се сливаш в известен „колективизъм”, изтриващ единствените и неповторими черти на човека. Така и в днешните времена: човек, вече приучен към страх, се бои да бъде „не като всички”. Ако по-рано трябваше задължително да отстъпиш от Бога, за да не се отделяш от всички (т. е. да се отречеш от Него), то сега е нужно да се отречеш вече от своето човешко достойнство във всички смисли и да се приобщиш към общото людоедско развращаване, което става в света.

Днес се изисква мъжество, та и в дреболиите, и в главното да се отделиш от средата на всички хора, да не се боиш какво ще кажат за тебе другите хора. За да имаме това мъжество, ние трябва добре да разберем, че гласът на съвестта (вътрешната правда), който никога не замлъква във всеки човек, е по-важен от всичко това, което говорят другите хора. Особено тези, които ние не уважаваме и, може би, даже презираме, но от които все пак се боим, защото тяхното мнение определя много или почти всичко. Ако ни достига мъжество да застанем пред лицето на съвестта - пред тази вътрешна човешка правда, която е открита за нас и която е във всеки човек, тогава може нещо да се измени. Ако има у нас желание да узнаем нещо за Човека (нали Закхей не е знаел, че Христос – това е Бог; той знаел само, че това е човек, който за всички говори истината), - тогава у нас ще се появят сили да преодолеем този страх, тази боязливост, това позорно тщеславие, тази боязън да не бъдем осмивани и отхвърлени от другите хора. И тогава Господ ще ни издигне от нашето състояние.

Но Той ни издига само тогава, когато осъзнаем, че има такава висота, с която ние на практика можем да се приближим до Бога и да Го видим. И това е Църквата Христова, където се извършва молитвата в Дух Свети; това е словото Божие, чрез което говори Самата Истина - Христос; това са църковните тайнства, където ние можем да узнаем за любовта Христова. И това ни се дава, колкото и слаби, и бедни да сме били.

Закхей бил малък на ръст, малък на физически ръст. А ние всички сме с много малък духовен ръст. Ние сме много малодушни. Как четем словото Божие? Сякаш сме го слушали вече хиляда пъти. То не ни е интересно. А това, което Сам Господ говори чрез това слово, ние не чуваме. Как стоим на молитва? С труд преодолявайки своята умора и сънливост. И по време на молитвата мислим вече за нещо друго. Как се причастяваме със Светите Христови Тайни?

Ние сме много малки на ръст. Ние сме много слаби, бедни и нищи. Но ако все пак се стремим да се издигнем на висотата на Църквата, на висотата на словото Божие и Евангелието, Господ ще ни види. Той ни гледа и се приближава към нас. Той сякаш ни говори: „Слез от тази външна висота, но влез при себе си, защото Аз искам да бъда у дома ти”. Господ иска да влезе при нас у дома, та всичко по-външно за нас да се освети внезапно с истинското му значение, и ние да узнаем, че чрез това Господ пребивава с нас. И тогава всички наши съмнения изведнъж ще изчезнат, и всички въпроси, които измъчват нашия живот, изведнъж ще се разрушат. Ще ни стане ясно и спокойно. И каквото и да става, за нас не е страшно с Господа, така че ние можем да кажем: „Господи, ето половината от имота си давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно” (Лк. 19:8). Ние можем не просто така да казваме тези думи, а да ги казваме именно така, както говори човек, когато вижда Господа и когато всичко останало ще види такова, каквото е.

Да ни даде, милостивият Господ, да изпълняваме това през целия си живот и да разберем смисъла на поста, който ни изглежда сякаш още далечен, но ще настъпи много бързо. Да ни даде Господ да разберем смисъла на нашия живот, също бързо преминаващ, за да станем на дело християни. Не такива, смътно вярващи хора, каквито често сме, а християни, духовно малки на ръст, но съумели да се издигнат и да видят Христос. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев