ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ СТЕНАТА

Версия за печат

Господ говори на тези, които искат да бъдат с Него, които искат да бъдат в Неговата Църква: „Излезте из средата им и се отделете... и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери”. Но колко често приближаващият се до църковната ограда вижда пред себе си стена, която не може да премине. Понякога това е стената на неразбирането. Понякога, изглежда, че това е стената на враждебността. Тази стена плаши с висотата на изискванията, а понякога отблъсква с привидната примитивност...

Но ако всички ги отблъсква различно, значи проблемът съвсем не е в стената. Също, както и с Евангелията: някой не ги счита за истински, защото сякаш си противоречат едно на друго, а някой – защото са твърде сходни.Но особено непристъпна тази стена изглеждала във ветхозаветните времена и тук вече - по достатъчно обективна причина: тогава Божиите овци били само потомци по плът на светия праведен Авраам. Но за истински желаещите да влязат, тази стена и тогава не била непроходима.Веднаж при Иисус Христос дошла езичница, хананейка, и се примолила: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!” Тя повтаряла това много пъти, така че учениците не издържали на упоритото мълчание на Учителя и казали: „Отпрати я, защото вика подире ни”. Но Иисус на това отговорил рязко: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев”.

Тя с някаква сляпа, безумна надежда продължавала да плаче: „Господи, помогни ми!”И тогава Господ казал още по-жестоко и безпощадно: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата”. Кой след такива думи не би си тръгнал със срам и смъртна обида?..А хананейката казва: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им”. И Господ възкликнал: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти”. И в същия миг се изцелила - даже не тя самата, тук стояща и просеща, а нейната дъщеря, за която тя дошла да проси и, за която на нас нищо не ни е известно.

Самата тази жена в един миг преминала през стената на религиозната и националната отчужденост.И невъзможно е да влезеш в Църквата Христова, ако докрай не осъзнаеш, че там, зад невидимата ограда са чедата Божии. Трохите там са по-скъпи от съкровищата тук. И ако аз не вляза тук, то така и ще си остана псе, никому не нужно и от всички презирано.Нека се замислим, да проверим себе си: бих ли смогнал да устоя докрай, като тази жена? И ако не, то, може би, още не си влязъл в овчата кошара на Църквата Христова, макар видимо и да се намираш в нейната ограда.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев