ПРОПОВЕД В СЪБОТА МЕСОПУСТНА

Версия за печат

Всеки от нас има безбройно число родственици. Но колко дълбоко познаваме своите корени? Навярно, в най-добрия случай някъде до четвърто поколение, до своите прапрадядовци и прапрабаби. Но нали и те имали родители, а те, от своя страна, също били родители, и дядовци, и прапрабаби… Ако бихме могли да проследим цялата своя родословна верига, ние бихме дошли до първите хора – до Адам и Ева.

Създавайки човека, Господ Бог го сътворил по Свой образ и подобие. Ето това е, което отличава човека от другите живи същества. Само в човека Господ е заложил тази потребност от общение със своя Творец, стремеж към единение с Него в молитвата. Животът на първите хора до грехопадението била блажен и щастлив, доколкото те имали радостта да съзерцават Бога лице в лице и непосредствено да общуват с Него.

След грехопадението човек загубил тази възможност, обаче, заложеното в него желание за общение с Твореца, споменът за това блаженство, което човек изпитвал в рая, останало в него на генетично ниво и се предава като призив от поколение на поколение. И блажени са тези, които слушат този призив и вървят към Бога, преодолявайки всички срещащи се трудности, спъвайки се и падайки, но все пак вървят.

Господ така е устроил този живот, че препятствията и изкушенията в него няма да ни отминат. И желаещият да живее за Бога, да живее според Неговите заповеди, задължително ще се сблъска с различни изкушения и трудности. Когато създават някаква нова техника, особено военна, я изпитват на полигона, и колкото е по-лош полигонът, колкото повече той е изровен от дупки и коловози на най-неочаквани места, толкова изпитанията ще се зачетат като по-успешни. Така и нашият живот е като полигон за изпитания и Господ ни изпитва преди да даде награда в края на житейския път на тези, които са преминали живота си с вяра в Него и любов към ближния.

Ето още утре ще четем за това как Господ, идвайки за втори път на земята, ще съди човешкия род. И тези, които в този земен живот са вършили добро, Той ще постави от дясната страна, а тези, които са вършили зло, от лявата. И ще каже на тези, които са отдясната: „Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34), а на тези, които са от лявата, ще каже: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41). И покаянието вече няма да помогне, защото в геенския огън „и сам сатаната ще се кае”. Затова тук, на земята, ние трябва да успяваме да вършим добро, тук трябва да принасяме покаяние на Бога за своите зли дела – зад гроба ще има само възмездие.

Да, труден, тесен е пътят, водещ към спасение, и малцина го намират и вървят по него, малцина са готови на доброволно самоограничение в името Божие. И широк е пътят, водещ към погибел, казано е в Свещеното Писание и мнозина вървят по него… Нали даже хора, отдалечени от Бога и Църква, без да съзнават, че именно душата им жадува, търсят това вечно блаженство… Търсят, но не там, където трябва. Не познавайки Бога, не познавайки сладостта на молитвеното общение с Него, не познавайки Неговата благодат, която Той ни дава в тайнствата, те се опитват да намерят радост и успокоение в развлеченията и зрелищата, разпътството, алкохола, наркотиците… Но всичко това рано или късно дотяга и душата тъгува, животът губи всякакъв смисъл. Мнозина започват да разбират това и, живеейки без Бога, „отпускат ръце”, а някои и посягат на себе си… Животът е като полигон, целият разкопан с ями и дупки, и е невъзможно да се измъкнеш от тях сам, без Божията помощ. Само вярата ни дава крила, повдигащи ни и даващи ни сили да се движим по-нататък.

Не напразно в навечерието на Великия пост, седмица преди това, в тази събота, Светата Църква установила да се извършва помен за всички починали православни християни. Влизайки в поста, ние трябва да се помирим с всички – и с живите, и с починалите. А да се помирим с починалите – означава да се помолим за тях, нали техните вечно живи души очакват нашите молитви. Тази Задушница още е и напомняне на нас, живите, за това, че някога и на нас ще се наложи да престъпим чертата между живота и смъртта, и каквото посеем тук, на земята, това и ще пожънем във вечността. Затова е много важно за нас да осъзнаем това, с цялото си сърце да се устремим към нашия Спасител. И не е важно тогава, колко ще поживее човекът, който живее с Бога – 30 години, или 60, или повече – той вече е с Бога, той вече е в Неговото Царство.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев