СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е събота на първата седмица на Великия Пост. И днес за първи път през този Велик пост в храма се чете литургийно евангелие. Както вие, навярно, знаете, през великопостния период утренното богослужение протича по особено чинопоследование, в съответствие, с което Евангелие през първата седмица на Великия пост, от понеделник до петък включително, не се чете. То ест днес е първото литургийно евангелско четиво, което ние слушаме в храма през Великия пост.

Но ето какво е удивително. Нали този евангелски текст, който днес ни е предложен, на пръв поглед никак не е свързан с Великия пост. Нали става дума за това, че Христос преминавал със Своите ученици през засятите поля. Апостолите, желаейки да утолят глада си, започнали да късат класовете, да очистват зърната от обвивката и да ги ядат. А това ставало в събота. И фарисеите, видели тази картина, започнали да упрекват Христос, казвайки: „виж какво правят те в събота, нещо, което не трябва да правят”.

Действително, съботата била неприкосновен ден Господен. Всеки правоверен иудеин трябвало съвестно да съблюдава този ден. От една страна, това бил ден за молитвено събрание, за четенето на словото Божие. А от друга страна, това бил ден за почивка. Нали самата дума „събота”, по еврейски шабат”, се превежда като „покой”. То ест човек в този ден не трябвало да работи.

И ето някой от фарисеите, за които Господ казал: „вие, които прецеждате комара и поглъщате камилата”, ето тези законници видели в движението на ръцете на апостолите, очистващи зърната от обвивките, някаква трудова дейност, а следователно, и нарушение на съботната почивка.

Господ в отговор им привежда пример от живота на цар Давид. Той говори, че Давид – цар, пророк, псалмопевец и основател на Израилската държава в някакъв момент също нарушил закона: той поискал да яде и изял хлябовете на предложението, т. е. същия този хляб, който съгласно богослужебната традиция на Израил, могли да ядат само свещениците по време на богослужението в храма.

Христос привежда за пример Давид, защото за фарисеите Давид бил най-голям авторитет. А след това Господ произнася фразата, която е ключова в днешния евангелски откъс: „Съботата е за човека, а не човек за съботата”. То ест деня за почивка, деня за молитва, деня за въздържание от трудове е даден от Бога в помощ на човека за негово телесно отдъхване и духовно възрастване.

И неслучайно през Великия пост Църквата ни предлага най-напред именно това евангелие. Нали, изглежда, би могло да бъде подбран по-подходящ към тематиката на поста текст. Например, този епизод, когато учениците питат Христос, защо те не могли да изгонят беса от този човек. А Господ отговаря, че „този род се изгонва само с молитва и пост”, т. е. съвсем явно е указанието за ползата от поста и за силата на неговото въздействие върху тъмната сила. Или, да кажем, би могло да се напомни за четиридесетдневния пост на Господа в пустинята преди той да излезе на служение, на проповед.

Но Църквата ни напомня именно за това, както изглежда, по-малко значително събитие, за откъсването на класовете в събота. И това се прави неслучайно. Защото Църквата ни напомня за поста, перифразирайки малко думите на Христос: постът е за човека, а не човекът за поста. Постът - това не е цел, а средство за достигане на целта.

Целта на поста се заключава не в това: човек скрупульозно да изпълнява всичките му предписания. А, изпълнявайки тези предписания, доколкото това е възможно, човек вътрешно да се изменя към по-добро, да се преобразява, да става по-близо до Бога, в конкретни дела да прояви това свое вътрешно изменение. Не на Бога принасяме полза от това, че постим: постът не е за Бога, а за нашето обновление, духовно и телесно. Ето така трябва да възприемаме поста.

Но, за съжаление, и днес в мнозина от нас живее фарисейската психология, която много успешно е преминала през пластовете векове и хилядолетия. И днес мнозина вървят по къде по-лекия път: отказвайки се от някаква храна, съблюдавайки външните правила на църковната дисциплина, палейки свещ в храма, но всичко това не се съпровожда от никакво вътрешно изменение на човека. И забравят такива хора за това, че на Бога не е нужна ни нашата свещ, ни нашата жертва, не Го интересува нашия хранителен порцион – на Бога е нужно нашето сърце, нашата отвореност за Него и нашата любов: „Сине, дай Ми сърцето си” - казва Господ. Можеш да не ядеш, да не пиеш, да не спиш през целия пост. Но ако сърцето остава глухо, ако никакви положителни изменения в духовния живот на човека не стават, ако не се разгори вътре в тебе огънят на любовта, но не на абстрактната любов към Бога, Когото не виждаш, а реалната, към човека, който се нуждае от твоята помощ, и ти реализираш тази любов чрез конкретни добри дела, ако това става, то слава Богу, ние сме на правилния път и достигаме целите на поста. А ако не, то тогава пукнат грош не струва нашето въздържание и целият наш външен подвиг.

И разбира се, ако човек без всякакви причини не спазва поста – това е грях. Но ако той започва твърде много да прецежда комара и, гледайки на обикновения хляб, с подозрение мисли, а няма ли в него, опази Бог, нещо блажно, то, знайте, това е истинско фарисейство.

И много често ние можем да наблюдаваме как тези хора, които много придирчиво се отнасят към спазването на външните форми, нямат в себе си никакво вътрешно съдържание: ни любов, ни състрадание, ни спокойствие, ни хармония, ни радост – нищо; само сухост, раздразнение и бездушие.

А ето нека си припомним, кой осъдил Господа на кръстна смърт? Да, ето такива постници и законници, книжници и фарисеи. Значи, външната проява на благочестие без вътрешно съдържание не само няма никаква ценности в Божиите очи, но може и да доведе до богоубийство.

Ето защо Църквата ни предлага през Великия пост първо именно това евангелско четиво, а не някакво друго. „Съботата е за човека, а не човек за съботата”. Или казано приложено към днешния ден: постът е за човека, а не човекът за поста.

Господ ни дава поста като средство за възпитание и изменение към по-добро. Не ние даряваме своето въздържание на Бога. Нали на Бога нищо не е възможно да подарим, освен добри дела, извършени в Негово име.

Да се постараем да не забравяме за това през целия пост, помнейки, че ние се молим на дългите богослужения, въздържаме се от неща – всичко това е за нас, това е нужно за нас и за нашето спасение. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев