Червената църква до Перущица грейва със 121 прожектора

Версия за печат

Червената църква до Перущица, един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа, вече е готова да посрещне своите посетители. Това съобщи Иван Гушков, управител на фирмата, която обнови базиликата.

Червената църква до Перущица ще грейне със 121 прожектора и лампи.

Проектът, чието задание е консервация и укрепване на съществуващите руини от църквата, път до нея, приемна сграда и паркинг за автомобили, вече е завършен.

Построен е буферен паркинг, от който туристите ще извървяват пеша 700 метра до храма по новоизграден път от бетонови павета.

300 квадратни метра приемна сграда е построена до Червената църква. Тя е разделена на 8 изцяло климатизирани зали, в които ще има информационен център и охрана.

Изграден е и водопровод, канализация, целият обект е с видеонаблюдение.

Църквата е укрепена като е свалена старата дървена подпираща конструкция и е поставена нова метална.

Червената църква край Перущица е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика /изградена в края на V или началото на VI век/ с внушителни външни размери - 32/26 м. Централният план и заоблените форми предполагат, че по-скоро се отнася за мартирий. Основната постройка с форма на четирилистник, покрит с купол, е обградена от три страни от различни добавени елементи. Благодарение на запазените елементи може да се изгради приблизителна идея за общия вид на сградата. Куполът с диаметър 8 м се е издигал на височина около 27 м.

Днес от величествената сграда са запазени само отделни стени и части от купола. Най-високата част била централната четириконхална зала - във всяка от четирите посоки е имало полуцилиндрични ниши, покрити с купол. От северната и от южната страна на сградата е имало издадени навън отделения. В северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор, който е служел първоначално като терма, а по-късно в него са се извършвали кръщенията на новите християни - баптистерий.

Църквата е била изключително богато украсена, подът бил покрит с мозайка, а стените, облицовани донякъде с мраморни плочи, били покрити с красиви стенописи.

Уникална нейна особеност е северният олтар. Подобно разположение е рядкост в християнската архитектура. Майсторството пък на нейните иконографи е високо оценено и дори ЮНЕСКО причислява техните фрески към образците на раннохристиянската живопис, подобно на тези от базиликата в гр. Равена (Италия), църквата „Св.Димитър" в Солун и църквата „Св.София" в Цариград.

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=news&id=18883