ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ТРЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ, КРЪСТОПОКЛОННА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В средата на Великия пост ние по особен начин си спомняме за страданията на Христа Спасителя. В средата на храма се изнася кръст и в продължение на цялата седмица ние се покланяме на Живоносното Дърво, целуваме кръста Христов и възпоменаваме Неговите страдания, затова и неделята се нарича Кръстопоклонна.

Неслучайно именно в средата на поста ни се предлага да се замислим за страданията на Спасителя. Чрез кръста се открива самата тайна на битието и в светлината на това, което означава кръста, ни е по-лесно да разберем и смисъла на въздържанието, смисъла на поста.

Откъсът от Евангелието от Марка, който ние току-що чухме, ни дава възможност да поразмишляваме за смисъла на кръста. Добре известни са думите: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си Ме последва” (вж. Мк. 8:34). Свети Филарет Московски, размишлявайки над темата на това Евангелие, казва следното: „Отричането не е пренебрегване нито на душата, нито на тялото. Защото душата, според словото Божие, е безценен дар, а тялото, според думите на апостола, изисква естествено удовлетворяване. Да се отречеш, - продължава светителят - значи да се откажеш от пристрастяване. Не удовлетворяването се порицава, а пристрастяването”.

В тези забележителни думи се открива нещо много важно за разбирането от човека смисъла на неговото битие. Дава се някаква евангелска норма за това как човек трябва да се отнася към потребностите на душата и тялото. Удовлетворяването на тези потребности не е нищо друго освен Божи замисъл за човека. Без удовлетворяване на тези потребности човек не може да се състои като личност, не може да се усъвършенства неговия дух, той не може да развива своя ум, да укрепва своята воля. Без удовлетворяване потребностите на плътта не може да има физически живот на човека.

Греховно е пристрастяването. Самата тази дума помага да разберем смисъла на това какво е страст. Пристрастяването – това е победа на страстта. Между впрочем в славянския език думите „страст” и „страх” са близки. Всяка страст носи в себе си страх, защото страстта е победа над човека на плътското начало, на това, което светите отци наричат похот на плътта. Когато страстта господства, това е и пристрастяване. Човек не може да постъпва другояче, освен както му повелява страстта, както му повелява гласът на плътта.

Когато ние размишляваме за страстите, в съзнанието на съвременния човек това понятие по-често от всичко се отъждествява с нещо абстрактно, далеч от реалния живот. На практика страстта господства над хората и последствията от това господство имат значение не само за духовния живот на човека, не само за спасението на неговата душа, но и за спасението на неговото тяло.

Съвременният свят малко се грижи за душата, затова тази страст, която разрушава душата, съвсем не му изглежда опасна. Но даже съвременният свят признава опасността от тази страст, която разрушава човешкия живот. Нали именно към такива страсти се отнасят алкохолизма, наркоманията, зависимостта на хората от хазартните игри. Обществото признава, че проявлението на тези страсти е опасно и за личността, и за обществото; отпускат се материални средства за преодоляването на тези човешки страсти, защото последствията от тях са дотолкова очевидни и представляват наистина явна опасност, което налага да се мобилизират сили за борба с тях.

При това съвременният свят е напълно безчувствен към другите страсти, които, може би, така непосредствено не разрушават човека физически, макар, несъмнено, всеки грях нанася непоправими вреди и на човешкото тяло, а не само на душата. И, въпреки това, доколкото тази връзка не е очевидна, няма и борба; а когато Църквата призовава за борба с тези страсти, у едни това извиква недоволство, у други - сарказъм, у трети - безразличие.

Страстта – това е господство над човешкия дух на гласа на плътта. Защо пък е нужно да преодоляваме пристрастяването, за да следваме Христос? Защо трябва да преодоляваме пристрастяването, за да вземем върху си своя кръст? Ето тази връзка между господството на страстта и неспособността за преодоляване на реалните страдания се утвърждава така ярко и очевидно от словото Божие. Човек, живеещ под властта на страстта, е неспособен да носи кръст. Той е слаб, няма търпение, няма мъжество, той е несвободен, защото страстта господства над него. Да приеме кръста може само духовно свободният и силен човек. Затова не може да вземеш кръста, без да се отречеш от себе си. Без това отричане от пристрастяването никакво кръстоносене няма да се получи – стресът ще го смаже.

Нима не се случва така в живота на съвременния човек, който си мисли, че всичко може? А на практика мнозина вече не са в състояние да живеят без транквиланти, защото стресът разрушава и духовната, и физическата страна на човека.

А нима нашият стрес може да се сравни с Голготския кръст? Със страданията на мъчениците? Защо не са ги разрушавали тези страдания? Защото те победили в себе си страстите, те били свободни от пристрастия, от тези човешки слабости, които понякога изглеждат така безобидни, а на практика разрушават човешката личност.

Няма дреболии в духовния живот. Животът на човешката душа – това е най-главното, нали от състоянието на душата зависи качеството на нашия живот. Може до безкрайност да се подобряват външните условия за живот, а вътре в човека да бъде ад. И никакво качество на живот не се получава – с каквито и комфортни условия да е устроен живот на човека, каквито и блага да му се предлагат.

От друга страна, човек, побеждаващ страстта, освобождава душата от похотта на плътта, придобива и сила, и търпение, и вътрешна свобода. И тогава всяко приемане на кръста, всяко преодоляване на страданията, които ни изпраща животът и които ни възлага Господ, ще станат благи и леки бремена.

Към тази вътрешна духовна сила и към вътрешна свобода ни призовава кръстът Христов. А за да можем да придобием тези спасителни сили и качества, ни се дава поста като някаква школа за борба със своите пристрастия. Дава ни се време, когато ние можем да проанализираме своя живот, да го подложим на критика, саморазобличение и, по Божията милос,т да принесем истинско покаяние на Бога, свличайки от себе си тлението на страстите и намирайки свобода в Христа. И, прекланяйки колена пред кръста Господен, нека помним за забележителните думи на свети Филарет Московски, които днес споменахме и които ни помагат да разберем разликата между удовлетворяване на потребностите на душа и плътта и пристрастяването към тях, разрушаващи духовен живот на човека. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев