ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 4-ТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Току-що ние чухме Евангелието от Марка, в което се разказва за изгонването от Христа Спасителя на нечистия дух от младия човек, който чрез въздействието на този дух бил подложен на глухота. Духът хвърлял нещастния на земята, той се мятал в конвулсии, изпускал пяна и нерядко това безумство го довеждало на границата на смъртта. Нещастният му баща се обръщал към апостолите – учениците на Спасителя - за помощ, но те не могли да му помогнат. Тогава той дошъл при Спасителя и Христос му казва: Ако поне малко можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И възкликнал бащата на нещастника: Вярвам, Господи! помогни на неверието ми (Мк. 9:23-24). И Господ изцелил обладания от немия и глух дух. А в заключение, когато учениците попитали, защо те не могли да изгонят бяса, Господ отговорил: „Този дух се изгонва само с молитва и пост”.

Забележително повествование, което ни помага много да разберем. Господ казва на нещастния баща, че всичко е възможно за вярващия. Той не казва: „Ако ти си невярващ, Аз няма да те изцеля”. Навярно, Господ би могъл да изцели и невярващ човек; Той не предявява никакви условия, за да стори милост, но едновременно свидетелства, че без вяра е невъзможно изцеление. И с това самия Спасител утвърждава голямата истина, че вярата е сила, участваща в чудото на изцелението. Без вяра не може да стане изцеление, не защото вярата е някакво идейно условие, а защото вярата е сила, чрез която сам човек съучаства с Бога в изцелението, в извършването на чудото.

За да разберем това, достатъчно е да приведем простата, на всички добре известна аналогия от областта на медицината. Лекарите изцеляват хората с помощта на лекарства, но с редки изключения, свързани с хирургически или други начини на особено вмешателство в организма на човека, лекарят и лекарствата не убиват болестта, а помагат на организма със своите собствени сили да я преодолее. Във физическото изцеление участва не само лекарят и не само лекарствата, но и сам болният човек - и не само неговите физически, но и неговите душевни сили. И за това добре знаят лекарите, които лекуват не само с лекарства, но и със слово, идвайки при постелята на болния и помагайки му да мобилизира своите вътрешни сили. На това се основава и пастирската грижа за болните, когато свещеникът, обръщайки се към човека, с особени думи му помага да мобилизира своите сили, душевни и физически, на борба с недъга. Без това участие на човека не може да има изцеление.

Ето така и чудесното изцеление, както и всяко чудо, което Бог извършва над нас, не може да стане автоматически или още повече насилствено, въпреки волята и желанието на човека. То става само при участието на самия човек и човекът участва в това Божествено действие със силата на своята вяра. Защо е необходима вярата за физическото изцеление? Защото само Бог е източник на живота, а значи, и източник на изцеление. За да влезе Божествената сила в човека и да му помогне да преодолее физическата болест е необходимо да привлече тази сила. „Божествената сила се привлича само с вяра - както забележително е казал свети праведен Иоан Кронщадски, сърдечната вяра е като ръце и уста, приемащи Божия дар”. Действително, вярата открива възможност за Бога да извърши чудото на изцелението.

Защо апостолите не могли да извършат това чудо? Спасителят казва, че нечистият дух се изгонва само с молитва и пост. Значи, не достигала вяра и у апостолите, които не могли да привлекат Божествената сила. Може би, даже нещастният баща вярвал, а те вярвали не напълно и затова не могли да извършат това чудодействено изцеление. Защо тук се упоменават молитвата и постът? Защото молитвата и постът са средство, укрепяващо нашата вяра. Ако ние искаме и над нас да се извърши Божие чудо, ако ние искаме да получим изцеление от нашите недъзи - и душевни, и физически, ние трябва да укрепваме вярата си дотолкова, че да бъдем способни, по думите на свети праведен Иоан Кронщадски, да приемем Божия дар.

Ето защо в тази неделя на Великия пост ние четем в храма това дивно повествование от Евангелието от Марка, където се съдържа ясен призив да укрепваме чрез молитвата и поста нашата вяра, та да станем способни да приемаме Божията благодат, а ако е необходимо, и Божието чудо над нас. Вярата съединява веригата между човека и Бога, по която тече силата на Божествената енергия. Вярата съединява човека с Бога, предавайки на човека част от Божествената сила, от Божествения живот. И ако е така, какво е пред тази сила нашата немощ? Ако даже бесовете се изгонват от тази сила, какво е пред тази сила нашата човешка немощ и нашата човешка болест? Ние ставаме по-силни и по-способни да побеждаваме и тъмната сила, и всяка болест, и всяка скръб. Да помага Господ на всички нас да възрастваме във вярата, укрепявайки се с молитва и пост, и да проведем оставащите дни на Светата Четиридесетница така, че да се укрепи в нас великия Божи дар – дара на вярата, правещ ни способни да приемаме Бога в своя живот. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев