СВЕТИЛО НА ВЯРАТА И БЛАГОЧЕСТИЕТО - слово за св. Григорий Богослов

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри!

Огромната духовна съкровищница на Църквата, неизчерпаемият морален капитал на нейните строители; вековното мирогледно ръководство и влиянието върху бита на народите – всичко това е плод и дела на велики духове, чисти сърца, строги съвести, неуморими труженици, жертвени служители, живели и работили при благодатно озарение свише. Такова велико светило на вярата и благочестието е честваният днес свети Григорий Богослов.

Той е роден около 330 година в бащиното си имение Арианз, близо до гр. Назианз, малък град в югозападна Кападокия, област, намираща се в днешна Мала Азия. Напречен е Богослов заради неговата неуморна дейност за разкриване, изясняване и защита на основните истини на християнството и особено заради неговата дълбока и логична мисъл при разкриване в бележитите си “Пет слова за богословието” Божественото достойнство на въплътилия Се Син Божи – Иисус Христос… Отраснал и бил възпитан под ръководството на своя баща Григорий, отначало градоначалник, а по-късно – след покръстването си – епископ на гр. Назианз, и особено под грижите на майка си Нона – ревностна и благочестива християнка. От тях той усвоил първите уроци на вярата и благочестието. Продължил образованието си в най-бележитите ,училища на своето време – отначало в Кесария Кападокийска, където се срещнал и запознал със свети Василий Велики, а след това в Кесария Палестинска, тук свети Григорий слушал лекциите по красноречие на бележития за времето ритор Теспий. Жаждата за по-големи знания го насочила към Александрия – средище на почти всички постижения на тогавашната духовна и материална култура. През есента на 350 година свети Григорий Богослов се отправил за Атина – център на елинската философия, наука и култура. В Атина той изучавал литература и философия, слушал и лекции по красноречие на знаменити за времето си ритори. Тук свети Григорий за втори път се срещнал със свети Василий Велики, с когото го свързвала сърдечна дружба. С него заедно учили, живели, размишлявали. У тях всичко било общо и “едната душа в двамата свързвала това, което разделяли телата”. Предимно ги съединявали “Бог и стремежът към съвършенство”.

Способностите и поведението, прилежанието и успехите на свети Григорий били достойно оценени от неговите професори и състуденти и след завършването на школата му било предложено да стане преподавател по словесност. Добродушният и скромен Григорий не можал да отклони настойчивата покана на своите преподаватели, но тъгата за близките и отечеството го принудили да напусне професорското поприще и той се завърнал в родината си през 357 година и побързал да приеме свето кръщение.

Въпреки че пред него се откривала възможност за бляскава кариера, той предпочел уединения живот сред пустинята. Заедно със свети Василий Велики той се оттеглил в основаното от него монашеско общежитие в красивата местност Аниса, близо до река Идрис, в Понт. Всред красивата природа двамата приятели – Василий и Григорий – прекарвали в аскетически подвизи, лишения и бдение, изучаване словото Божие и съчиненията на големия църковен писател Ориген и физически труд. Неспокойният църковен живот, богословските спорове и разпри и настойчивите молби на баща му за помощ го върнали в света. На Рождество Христово 361 година той бил ръкоположен в презвитерски сан от баща му Григорий Назиански, за да му бъде помощник в обгрижването на епархията. Тази хиротония и това поръчение не били по волята и разбиранията на свети Григорий – той се считал недостоен и неспособен за клирик и съвсем скоро отново се оттеглил в любимата си пустиня, но по настояване на паството и по силата на дадената пред светия престол клетва след една година той се завърнал в град Назианз.

В Назианз свети Григорий останал близо десет години като помощник на своя баща. Напразно се надявал, че ще може да избегне почестите на високото служение. Въпреки нежеланието и противодействието му, след дълги и настойчиви увещания свети Василий Велики го ръкоположил за епископ на малкия град Сасим през 371 г. Сасим бил сборище от скитници и злонравници. Поставен да оре между тръни и да сее върху камъни св. Григорий бил принуден скоро да напусне катедрата си и да стане викарий на баща си до смъртта му. Около година след това след като Назианз се сдобил с каноничен титуляр, той отново си заселил в пустинята – в манастира “Света Текла” в Селевкия Исаврийска и се отдал на богомислие и аскетика. Тук той след няколко години узнал за смъртта на своя приятел свети Василий Велики, оттук бил призован за подвиг против арианската ерес в Константинопол. В столицата Православието било почти изгаснало – обществото било на страната на арианите и настроено враждебно към православните. Св. Григорий се подслонил в дома на своята племенница, там устроил параклис, като го нарекъл “Св. Анастасия” – символ на възкресението на православието. Започнал редовно да служи и проповядва. Славата на красноречието му светкавично кръстосала столицата. При него масово се стичали православни, еретици, юдеи, даже и езичници да чуят словото му и да се насладят на таланта му. Арианите беснеели: нападали събранията на св.Григорий, осквернявали нощем параклиса, замервали го с камъни по улиците, направили опит за покушение срещу него. Христос запазил живота на смирения си служител и скоро го удостоил със славна победа. Престолът на източната римска империя бил зает от православния испанец Теодосий Велики:: православието възкръснало и победило. По настояване на народа св. Григорий въпреки нежеланието му бил назначен за Константинополски архиепископ. Но никоя световна слава не е без скръб и край. В борбата за защита на православието сдв. Григорий почти нямал сътрудници, но в победата имал много претенденти. Той бил вече за мнозина неудобен за столичен първоиерарх. На Втория Вселенски събор/381 г./ било оспорено правото му да заема архиепископската катедра. Ръководен от искреното желание да се запази мира в Църквата, св. Григорий без колебание се отказал от архиепископския престол, като произнесъл блестяща прощална реч пред членовете на събора, в която между другото казал:”Насочете мислите си към това, което е по-важно, съединете, заздравете най-после взаимните връзки на любовта. Дълго ли ще се надсмиват над нас, като над люде неукротими, които са се научили само на едно – да раздухват раздори? Подайте с усърдие един на друг десница за общение. А аз ще стана пророк Иона и макар да не съм виновен за бурята, ще пожертвам себе си за спасението на кораба. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Някой гостоприемен кит в морските дълбочини ще ми даде убежище. А вие от тази минута поставете началото на своето единомислие. Аз не се радвах, когато заемах престола, и сега слизам от него доброволно”.

След като напуснал Константинопол през юни 381 г. св. Григорий се завърнал в Назианз и управлявал осиротялата епархия на своя баща, докато бил избран титулярен епископ. През 383 г. св. Григорий се оттеглил в бащиното си имение в Арианз, където се отдал на аскетически подвизи и литературно-богословски занимания до края на живота си. Починал в края на 389 или началото на 390 г.

Братя и сестри, свети Григорий Богослов е образец на рядко срещано смирение. Въпреки че бил надарен с изключителни дарования, той не желаел земна слава и кариера, а се стремял към уединение, към богомислие и богосъзерцание. Нека, имайки пред духовния си взор неговия пример, да си вземем поука и от думите му, казани в прощалната му реч пред членовете на Втория Вселенски събор: Да насочим мислите си към важните неща, да се стремим всячески да заздравяваме взаимните връзки на любовта, да не си търсим поводи за противопоставяне и разделение, за да не даваме поводи на външните да се надсмиват над нас, а водени от мисълта за вярата, която ни свързва, да понасяме един другиму теготите си и така да изпълним закона Христов/вж Гал.6:2/. Амин.