Болестите на нашето време

Версия за печат

Всички са недоволни в наше време и много хора преминават от постоянното, хронично недоволство в състояние на възбуда и вълнение. Срещу какво са се озлобили? – срещу живота си, срещу правителството, срещу обществените наредби, срещу останалите хора, срещу всички и срещу всичко, освен срещу самите себе си.

Всички ние се случва да сме недоволни, когато биваме излъгани в очакванията си: това недоволство и разочарованието, което изпитваме, когато преминаваме през едни завои на живота, обикновено се изглаждат от същия този живот при преминаването ни през други негови завои. Това е временно, отминаващо заболяване, далеч не е онова, каквото представлява сегашното недоволство – поголовна епидемична болест, с която е заразено цялото ново поколение. Хората израстват в огромни очаквания, произтичащи от прекомерното им самолюбие и прекалено големите им изкуствено развили се потребности. Преди е имало повече доволни и спокойни хора, защото хората не са очаквали толкова много от живота, задоволявали са се с малко, придържали са се към средната мярка, не са бързали да престъпват пределите на обичайния си начин на живот. Задържало ги е тяхното място, работата и съзнанието им за дълг, свързан с мястото и работата им. Като гледали другите – живеещите на широка нога люде – тези обикновени хора естествено си мислели: това за нас ли е? и с това са се успокоявали. Сега тази невъзможност се е превърнала във възможност, достъпна за въображението на всеки. Всеки най-обикновен човек мечтае по щастлива случайност да стане генерал – не чрез труд, не чрез служение, не чрез изпълнение на дълга си и действителни заслуги, - но да се превърне в такъв благодарение на случайността и внезапната лесна печалба. Всеки един успех в живота започна да се възприема като въпрос на случайно стекли се благоприятни обстоятелства и от тази мисъл като от хазартна игра и от надежда за печалба в по-голяма или по-малка степен са обладани всички.

В сферата на икономиката преобладава системата за кредитиране. Кредитът в наше време се е превърнал в могъщо оръдие за създаване на нови ценности; - но това средство е станало достъпно за всеки и при сравнително лесното му разходване далеч не всички създадени ценности получават реално значение и служат за производствени цели: създаваните ценности в по-голямата си част са мними, надути и служат за удовлетворяване на случайни и временни интереси с оглед на едно мълниеносно забогатяване. Вследствие на това успехът на всяко предприятие не зависи до такава степен, както това е било по-рано, от личните действия, от способността, от енергията и от знанията на предприемача: в обществената и икономическата сфера около всяко едно дело се е формирало множество и невидими течения, неуловими случайности, които не могат да бъдат предвидени и заобиколени. Всеки, който на дело се е захванал с някаква инициатива, трябва да се пребори не с едно или друго определено затруднение, но с цяла мрежа от затруднения, с които работата му е обкръжена. Сметките се объркват, защото данните, с които му се налага да се съобразява, се изплъзват от предварителните разчети. Оттук се поражда състоянието на неувереност, тревога и умора, от което всички повече или по-малко страдат. Всяка дейност се парализира от такова душевно състояние, когато деецът чувства, че няма силите да се справи с обстоятелствата, че волята и разумът му са безпомощни пред заобикалящите го препятствия. Енергията отслабва, човекът на делото се превръща във фаталист и привиква да разчита за успеха си не на силата на разпоредбите и предвижданията си, а на слепия случай, на късмета. Ето една от причините за онзи песимизъм, с който мнозина наши съвременници са заразени, която отчасти е причина за другата обща болест, - за практическия материализъм, - потребността от чувствени наслади. Чувствените инстинкти се възбуждат с особена сила, когато животът се основава върху изменчивите случайни неща при протичането на една тревожна и трескава дейност.

Същите явления се забелязват и в останалите сфери на обществена дейност. Нейно оръдие навсякъде става същият този кредит, навсякъде с удивителна бързина и лекота се създават мними, силно преувеличени ценности, които на някои хора при благоприятна случайност могат и да донесат успех, но при други поради сблъсъка с житейската реалност се разбиват на пух и прах. Забележително е, колко лесно се създават днес репутациите на хората, осъществява се, или по-добре казано, заобикаля се възпитателната дисциплина на училището, получават се важни обществени длъжности, свързани с упражняването на власт, раздават се висши награди. Слабообразованият вестникарски драскач се превръща в известен литератор и публицист; посредственият чиновник придобива значението на нашумял оратор; шарлатанинът в науката се появява като учен професор; недоучилият се неопитен юноша става прокурор, съдия, управник, съставител на законодателни проекти; току-що изникналото от земята стръкче заема мястото на здраво вкорененото дърво… Всичко това са мними ценности, но те като сапунени мехури се роят у нас ежедневно на житейския пазар и техните собственици, също като истински борсови агенти, се носят с изкуствено вдигнатите си акции. Целият си живот много хора преживяват като подвластни на тези ценности, бидейки всъщност изпразнени от съдържание, дребнави, безсилни, непроизводителни хора. Но при мнозина тези фиктивни ценности бързо се разбиват на пух и прах и собствениците им се оказват в несъстоятелност. Междувременно самолюбието им е успяло да се раздуе до неестествени размери, претенциите и потребностите са нараснали неимоверно, желанията са доведени до състояние на възбуда – а в решителните минути, когато трябва да се действа, не се оказват налице нито сила, нито разум, нито характер, нито знания. Оттук и многото нравствени банкрути, които по своеобразен начин се дължат на същите онези причини, които водят до банкрут и в сферата на икономиката. Трудно е да се изчисли колко сили се погубват в наше време поради неправилното им уродливо и случайно разпределение, поради неправилното циркулиране на всякакви капитали на нашия пазар. Като резултат от това се появяват хора млади, но вече душевно подтиснати и безсилни, осакатени, съсипани от живота. Някои не могат да понесат бремето си и, подобно на неравномерно нагрят съд, се пукат: изпълнени с нетърпение, те завършват живота си със самоубийство, което очевидно се оказва евтино за човек, ако той е свикнал само себе си да поставя в центъра на своето битие, да го измерва с материална мярка и да усеща, че тази мярка му се изплъзва и сметките му са се объркали. Други безцелно се скитат по света, умножавайки количеството на недоволните, неспокойните, изпълнените с възмущение срещу живота и обществото: беда е, ако станат твърде много и им се отдадат случаи да отприщят злобата си и да задоволят похотта си…

Следва

Превод: Людмила ДИМИТРОВА