Болестите на нашето време

Версия за печат

В древния Рим земята веднъж се пропускала: отворила се бездънна пропаст, която заплашвала да погълне целия град. Колкото и да се трудили хората, колкото и да се стараели да поправят случилото се бедствие – всичко завършвало с неуспех. Тогава прибягнали до оракул; оракулът казал, че пропастта ще се затвори, когато Рим й принесе в жертва най-ценното си нещо. Известно е какво станало след това. Курций, първият гражданин на Рим, - най-доблестният от всички, - се хвърлил в пропастта и тя се затворила.

И у нас, в новия свят, се отваря страшна бездънна пропаст – пропастта на пауперизма, отделяща бедния от богатия с непроходима бездна. Какво ли не хвърляме в нея, за да я напълним! Купища пари и всякакви ценности, маса проповеди и назидателни книги, потоци от ентусиазъм, стотици и хиляди измислен от нас обществени учреждения – и всичко пропада в нея, и бездната зее пред нас както и преди. Нима ние нямаме оракул, който да ни възвести точното и надеждно средство? Словото на този оракул е изречено отдавна и е познато на всички ни: „Нова заповед ви давам – да любите един другиго. Както Аз ви възлюбих, така и вие един другиго да любите”. Само ако можехме да се вдълбочим в това слово и да се въздигнем на неговата висота, ако можехме да се решим да хвърлим в бездната онова, което за нас е най-скъпо, - нашите теории, нашите предразсъдъци, навиците ни, свързани с изключителността на житейското положение, в което всеки се е утвърдил, - ние бихме принесли сами себе си в жертва на бездната, - и тя завинаги би се затворила.