Болестите на нашето време

Версия за печат

Ако има някъде нещо, което да е подходящо за званието "щастие", то това би могло да бъде единствено при малкото на брой хора в онова време на тяхното най-обикновено битие и най-естествено съзнание, когато душата усеща живота в себе си и пребивава в покой, усещайки живота, без да се стреми да знае повече, но отразявайки в себе си безкрайното, както капката чиста вода върху едно клонче отразява в себе си слънчевия лъч.

Ако при някого е настъпил такъв период, то само дай Боже, той да продължи по-дълго, за да не се стреми човек по своя воля да престъпи пределите на съдбата си. Вратата на такова щастие се отваря не навътре: при налягане отвътре е невъзможно тя да се задържи на място. Тя се отваря отвътре, и който иска тя да се крепи, не бива да я докосва.

Из „Болезни нашего времени”