СЛОВО НА ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е понеделник на Страстната седмица. С това богослужение ние навлизаме в тайната на тези седем спасителни дни, в тайната на последните думи на Спасителя, които Той произнесъл в Йерусалим, обръщайки се към жителите на този град. Ние се обръщаме към думите, изпълнени с огромна сила, към думите, в които самата Правда Божия е представена така ярко и така пронизително, че било невъзможно да не откликнеш на нея. И ние знаем, че мнозина приели тази Правда и тръгнали след Господа. Но у твърде много хора тази Правда породила в съзнанието им злоба към Този, Който провъзгласявал тази Правда. И затова Господ бил заловен, измъчван, разпнат и в третия ден възкръснал.

Няма никаква друга седмица през годината, никакъв друг промеждутък от време, който да е така наситен с възпоменания за най-важното, което се случило в човешката история. Днес ние четохме Евангелието, което разказва и за последните дни на човешката история, и за наближаващото разрушение на Йерусалим от римляните, за което Господ, предвиждайки, говорил, в навечерието на Своите страдания, на жителите на Йерусалим. В това евангелско четиво се съдържат много важни и поучителни думи. Но аз бих искал да отделя само едно Божествено изказване: „понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта” (Мат. 24:12). Господ говорил за това сякаш виждайки последните дни - и последните дни в историческия живот на Йерусалим до неговото разрушение, и последните дни на човешката история.

Какво означава беззаконие? За какво беззаконие става дума? В съзнанието на много хора законът – това са тези държавни актове, които регулират живота на обществото. Ако ние нарушаваме тези актове, тези закони, в обществото настъпва хаос или, в крайна сметка, възниква опасност от хаос и затова обществото защитава себе си от тези, които нарушават закона. Но в Евангелието е казано не за човешкия закон. В Евангелието е казано за закона Божествен. Господ, говорейки за беззаконието, имал предвид нарушението на Божествения закон: „понеже беззаконието се умножи, у мнозина ще изстине любовта”.

Любовта е най-висшата ценност, даруваща на човека реално щастие, чувство на блаженство. Любовта е това, което преобразува човешкия живот по Божествения начин на живот; това за едни е мечта, за други - конкретна цел, за трети - неразбираема, но привличаща към себе си сила. Никой не може да каже, ни един човек, че любовта – това е лошо, че любовта – това е зло, защото вселенският човешки опит свидетелства, че това е радост, това е щастие, това е истинско благополучие.

Защо Господ казва, че поради беззаконието у мнозина ще оскъдее любовта? Тъй като любовта е не само най-висша ценност, но и дар Божи. Човек не може да формира любовта, той не може да възпита в себе си любов, както може да формира убеждения или да възпита волята. Любовта ни се дарува свише, и има непременно условие: човек трябва да живее по Божия закон, за да има истинска любов. А ако ние нарушаваме Божия закон, ако не живеем според словото Божие, а по своето щение, по своето мъдруване, според някакъв зъл съвет, то тогава този дар на любовта не ни се дава.

А това, което ние често считаме за любов, съвсем не е любов. Както много често се случва – срещат се хора, мислят, че се обичат един друг, встъпват в брак, преминава съвсем кратко време и от тази така наречена любов, следа не остава, а на мястото на любовта възниква злоба, отчуждение, ненавист. Всичко това не е любов и любов не е имало. За да има любов, трябва да се изпълни Божия закон. А за да има любов през целия живот, нужно е този закон изпълнява, трябва да се живее според Божиите заповеди. Както още може по-ясно да се каже, че Бог ни учи не на нещо неразбираемо, неизследвано, нелогично – Той ни учи на най-главното - как трябва да живеем, за да бъдем щастливи. И неслучайно, в първия ден на Страстната седмица, ни се предлага тази удивителна истина, която Господ съобщил на учениците и на всички жители на Йерусалим в началото на седмицата, отделяща Го от светлото и тържествено Възкресение. Защото, може би, това е едно от най-важните твърдения на страниците на Божественото Слово. Това е ключът към човешкото спасение, това е ключът към човешкото благополучие, това е ключът към човешкото щастие.

А какво става, когато ние не живеем според Божия закон? Какво се случва, когато ние вършим беззаконие? Става това, което става. Не само любовта изчезва от човешкия живот, но и човешките закони стават неизпълними. И никаква заплаха за принуда, никаква заплаха за наказание не спира хората от нарушаване на закона, защото ако човек пред Бога върши беззаконие, потъпвайки, в това число, и гласа на своята съвест, то какъв човешки закон може да го спре? И ако той никога не се замисля за своето духовно състояние, ако не се подлага на вътрешно изпитание, ако не преосмисля своя живот, тогава възрастването в беззакония довежда хората до страшни престъпления, в това число и с това, което се наказва от човешкия закон.

Всичко започва от човешкото сърце. Всичко започва вътре, с нашето съзнание, в дълбината на нашата душа. Ако ние в дребните неща сякаш привикваме да нарушаваме Божия закон, може да настане момент, когато и в най-страшното ще се окажем способни да нарушим този закон. Ето защо грижата за своето духовно състояние, за собствения вътрешен живот - ето това е, което е първичното. Всичко останало е вторично. Всичко това, което ние считаме за първично - нашите ежедневни грижи, грижата за материалното благополучие и даже за своето здраве – всичко това е вторично по отношение на грижата за своята собствена душа. И ако, живеейки според Божия закон, ние започнем да устройваме своя вътрешен живот така, както Бог желае, тогава всички други задачи, които си поставаме пред себе си, по Божия милост ще се решават. Ще се реши най-главната житейска задача, която стои пред всеки човек – да има щастие, радост в сърцето, истинско благополучие, което не свършва със свършека на нашия земен живот, но преминава във вечността.

Нека днешните думи на Спасителя за умножаването на беззаконието, за изчезването на любовта завинаги да се запазят в нашата памет, особено тогава, когато ние пожелаем да направим нещо, което е беззаконно пред Божиите очи. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев