СЛОВО НА ВЕЛИКА СРЯДА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, на Велика сряда, ние възпоменаваме събитието, имащо голямо значение за разбирането на християнина за това, което е най-главното, най-същественото в християнски начин на живот, в начина на живот на вярващия човек, което го отличава от другия начин на живот – начина на живот на хората, които не познават Бога, не Го признават и нямат с Него никаква връзка.

Това, което станало в дома на Симон прокажения (Мат. 26:6-16), когато жената-блудница, изляла драгоценно миро върху Спасителя и с тази постъпка възбудила чувство на злоба, на ненавист в душата на Юда, ни учи на много. Жената отдала, навярно, всички свои пари и всичко, което имала, за да купи тази скъпоценна течност, с която в древността помазвали царете. Това била действително огромна материална ценност, и, изливайки върху главата и тялото на Спасителя това миро, тя, сякаш цялата себе си и всичко, което имала, посвещавала на Господа.

Тук не могат да бъдат движещи никакви лични чувства - тук има някаква по-дълбока идея, някакъв мироглед, което, разбира се, тази жена никога не би могла да формулира и да ни остави. Но ние, вдълбочавайки се в тази постъпка, можем ясно да определим, какъв е този мироглед и какъв е начинът на живот, който е направил от грешницата праведница. В центъра на този начин на живот е готовността и способността на човека да пожертва себе си, това, което има, това, което е за него скъпо, в името Божие.

Колко безумен изглежда този начин на живот за хората, които не познават Бога и не Го признават! Юда, който бил редом със Спасителя, бил един от Неговите ученици, би трябвало да се проникне от тези мисли и от този начин на живот, нали той видял Спасителя, знаел за идващите страдания, защото Господ нееднократно говорил за това, че трябва да умре, да бъде разпнат. Юда не можел да не помни тези думи - той видял пред себе си Този, Който отдава Своя живот в името на Божията правда. И какво? Този пример и тези думи не докоснали Юда. А грешната жена, която сигурно била презирана от мнозина, не чула тези думи, които чул Юда, тя, която не била така близка до Спасителя, както бил близък Юда, почувствала със своето сърце необходимост, потребност да излее върху Страдалеца, отиващ на смърт за изкуплението на греховете на човешкия род, всичко, което имала.

Юда се възмущава и това възмущение е зафиксирано в Евангелието от Йоан. Именно той, а не просто някой от апостолите, казва: „Защо е това разхищение? Не е ли по-добре да се продаде това скъпоценно миро”, а после, сякаш опомнил се, добавя: „и да се раздаде на бедните”. Не за бедните мислел Юда, както свидетелства евангелистът, но той говорил така, защото бил крадец. Именно той носил ковчежето, където били парите на всички апостоли – никой от тях не имал свои лични средства, всеки внасял в общата хазна всичко, което притежавал и оттук получавал необходимото. Така, именно Юда бил пазителят на това ковчеже и пъхал в него своята грешна ръка, иначе евангелистът не би го нарекъл крадец.

От гледна точка на Юда, постъпката на жената – това е безумие, нали не трябва да даваш някому, а да взимаш, и, ако трябва, не само по справедливост да взимаш за своите трудове, както това е благословено от Бога, защото всеки трудещ се е достоен за прехрана, но и по неправеден път, крадейки, обиждайки и донасяйки страдания на другите хора. А каква е разликата? Страда ли другият или не страда – само на мен да ми е добре. Този начин на живот и начин на мислене, които споделял Юда, бил безбожен начин на живот и безбожен начин на мислене, в които няма Бог, няма страх Божи, няма никаква висша идея - в неговия център е сам човекът, за когото са възможни всякакви начини да удовлетвори собствените си греховни желания.

И ние знаем как този безбожен начин на живот и досега често се гизди в светли одежди. Понякога, обвинявайки Църквата, казват: защо има храмове със златни куполи? Защо духовенството, което предстои пред Божия престол, носи златоткани одежди? Може би, най-добре е всичко това да се продаде и да се раздаде на бедните? Не за бедните се безпокоят тези хора – те се грижат за себе си, защото невярващият човек не може да разбере този, който вярва в Бога, който посвещава себе си на Бога чрез служението на ближния. Нали върху ближния изляла скъпоценно миро блудницата и на ближния тя служила, състрадавайки Му в Неговите страдания и скърби, и по такъв начин послужила на Бога. Когато ние служим на Бога, у нас винаги стигат сили да служим на ближния, стига ни разбирането да устройваме своя живот така, че да споделяме своите ресурси, своите възможности, било то материални, интелектуални или духовни, с другите хора. Именно този начин на живот е благословен от Бога, затова всеки човек е призован да отдава, повече отколкото да взима: „по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).

Днес ние си спомняме за действието на жената, изляла миро върху главата на Спасителя, и за постъпката на Юда, който не просто възнегодувал, съзерцавайки този подвиг, именно в този момент той взел решение да отиде и да предаде Спасителя. Възпоменанията за тези събития ни дават ясна представа за това, че неприемането на Божия свят, отказът от религиозния начин на живот влекат след себе си противене на Бога и борба с Него. Именно в този момент Юда станал предател, когато неговият мироглед и световъзприятие се сблъскали с друг възглед за живота и с друг начин на живот, възпламенили страшна ненавист, която вече с нищо не би могла да бъде спряна. И, както е известно, той преминал през тези пътища на ненавист и противене на Господа докрай, предавайки Го на мъчения и смърт.

Неслучайно Господ казва: където и да се проповядва Евангелието, в целия свят ще стане известно какво е направила тази жена като велик пример за служение на Бога, като велик и свят пример за жертвеност и способност да отдаваш от себе си за ближните, че ще се възприема в Божиите очи като най-велико богослужение, като принасяне в жертва на Бога. И всички ние днес сме призовани от това евангелско повествование към такова служение на Бога чрез служение на своя ближен, което единствено е способно да спаси нашите души и да преобрази заобикалящия ни свят. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев