СЛОВО НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

Този ден в средата на Страстната седмица ние наричаме голям празник и той действително е такъв наравно с дванадесетте, защото споменът за събитието, което е в основата на това празнуване, живее в Църквата по особен начин.

Много неща, които идват към нас от миналото, се съдържат в летописите, в книгите. Отваряйки ги, ние можем да узнаем за това, което е било преди нас, което е било в миналото и това възбужда нашето въображение – ние се стараем да си представим древните герои, вождове, пълководци, императори, князе. Такъв спомен, който се поражда от четенето, се осъществява в нашето съзнание, в нашата памет, в това число със силата на нашето въображение.

Но Господ Иисус Христос, извършвайки Тайната Вечеря, казал на Своите ученици: „Това правете за Мой спомен; когато ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате Моята смърт, докато Аз не дойда” (вж. 1 Кор. 11:24-26). Напълно очевидно е, че споменът за Тайната Вечеря - това не е спомен, с който ние свързваме себе си с миналото. Ако нещо се извършва до свършека на света, то вече не е спомен – това е някаква връзка с тази реалност, която била тогава, когато Христос произнесъл тези думи.

И действително, от думите на Свещеното Писание, от великата светоотеческа традиция ние знаем, че възпоменанието, което прави Светата Църква, извършвайки Светата Евхаристия, подобно на Господа и Спасителя освещавайки хляб и вино, пресъществявайки ги в истинското Тяло и Кръв на Спасителя, не е ментално възпоменание на нивото на разума, на съзнанието, на паметта. В това действие присъства Светият Дух и Той, по непостижим начин, ни въвежда нас, хората от XXI век, обединени в храма около своя епископ или свещеник, в съприкосновение с тази Тайна Вечеря, която извършил Господ. Намирайки се в храма, бидейки отделени с времето и пространството от тази Тайна Вечеря, ние със силата на Светия Дух ставаме не зрители, възпоменаващи само със своето съзнание, но реални съучастници на тази Тайна Вечеря, която Господ извършил със Своите ученици.

Ето защо споменът за Тайната Вечеря, Тайнството Света Евхаристия ние наричаме Тайнството на Църквата. Това определение се е появило не днес - то се появило в светоотеческата древност, защото Църквата е призвана всичко това, което извършил Господ Иисус Христос не със сила човешка, а със силата на Светия Дух, да го актуализира, да го направи достояние на всяко следващо поколение. И, подобно на апостолите, ние с вас бяхме днес на Тайната Вечеря, оставайки тук, в този храм, отделени от Тайната Вечеря с две хиляди години. Със силата на Светия Дух ние извършихме това, което извършил Господ Иисус Христос, учредил Тайнството на Светата Евхаристия.

А защо преподобни Симеон Нови Богослов и след него много други учители на Църквата наричат Евхаристията Тайнството на Църквата? Защото Църквата е Тяло Христово, по думите на апостола (1 Кор. 12:27), и явява себе си като Тяло Христово, извършвайки Тайнството Евхаристия. Ние сме Църква, когато заедно се молим и когато от един Хляб и от една Чаша се причастяваме с истинското Тяло и истинската Кръв Христови.

В този момент става нещо отново неразбираемо за човешкия ум. Причастявайки се от единия Хляб и Чаша, ние влизаме в неразкъсваемо единство. Именно в тази Божествена обосновка на единството на Църквата, именно от този факт произтича осъждането на всякакви разколи, ереси, които препятстват хората да участват в тази свещена Евхаристийна трапеза. Този, който разделя Тялото Христово, той разрушава Светата Евхаристия, той върви против Бога, против Неговите заповеди, против всичко това, което е запечатано с мъдростта на светите отци и с кръвта на мъчениците, против единството на Църквата Христова.

Затова днешният празник на установяването на Светата Евхаристия е празник на Църквата, празник на молещата се евхаристийна община, празник на нашето неразкъсваемо единство и на никого не е дадено да разколебава това единство, въпреки съблазните на този век, лъжата, клеветата, съмненията, които се сеят от врага на човешкия род. Именно от това произтича учението на Църквата, че всяко разделение нанася непоправима духовна вреда, неизмиваем е грехът на този, който встъпва на пътя на разделението. Но каквото и да би било по мащаб това разделение, било то единици, стотици или даже хиляди хора, никакво разделение не е способно да разруши едната Света Съборна и Апостолска Църква, която ще бъде до свършека на света, защото според обещанието на Спасителя „портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).

Нека в днешния ден, осъзнатото духовно преживяване на Тайнството Света Евхаристия, Тайнството на нашето участие в живота, страданията, смъртта и Възкресението на Спасителя, Тайнството на нашето участие в Неговата последна вечеря с апостолите да укрепи всеки във вярата, единомислието, твърдостта и непоколебимата решимост, следвайки Христос, да спазваме всичко това, което Той ни е предал, всичко това, което е вкоренено от Светия Дух в живота на Църквата и в съзнанието на верните, запазвайки единството на духа чрез връзките на мира (Еф. 4:3). Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев