СЛОВО ПРЕД СВЕТАТА ПЛАЩАНИЦА

Версия за печат

Няма нищо по-трудно, както да кажеш слово около Кръста и пред Плащаницата. Светите отци са завещали в тези минути да не говорим, а само да плачем. Затова всеки път, когато произнасяш слово пред светата Плащаница, става неизразимо тежко и страшно...

Страшно е поради живота ти, поради мизерията ти и поради недостойнството ти да произнесеш макар и няколко думи пред светата Плащаница, пред светия гроб на нашия Сладчайши Спасител.

Днес е Страстен Петък - особен ден в годината, когато не се извършва литургия. Защо? Защото Църквата счита, че великата всемирна Жертва в този ден вече е принесена на Голгота, затова не я повтарят в храма.

В навечерието, в четвъртък, Господ се молил в самота и в дълбока душевна мъка в дълбината на Гетсиманската градина. И каква голяма утеха би била за Него не самотната, а съвместната Му молитва с най-близките приятели - Петър, Иаков и Йоан, които били свидетели не само на Неговите чудеса, но и на Таворската слава. И Той просил и ги умолявал да не Го оставят сам: „Бъдете тук и бодърствайте с Мен”. Вслушайте се в тези думи на Спасителя.

Колко важно е да се поддържаме в нещастие един друг. И ако Той, Синът Божи, молел за подкрепа, за помощ, за молитва, ние ли да не просим молитвите на другите след това? Но била дълбока нощ. На учениците, чисто поради човешка немощ, им се спяло. И те заспали. А Той останал сам. И се молил до кървава пот, казвайки: „Отче Мой! Ако е възможно, да Ме отмине тази чаша!”А между дърветата вече се мяркали пламъците на факли и се чували многочислени гласове.

И след това започнали мъченията на Спасителя, не само душевни, но и телесни. И когато даже страшният Пилат пожалил Иисус, защото Затворникът му направил силно впечатление - не отговарял на клеветите, нищо не искал, той, по случай празника, поискал да Го пусне. Да Го амнистира. Но сред народа вече започнала иудейска агитация, вече били подкупени викачи и лъжесвидетели, и завикали: „Освободи, но не Него, а Варавва” - бандита, убиеца и започнали даже да плашат с донос в Рим. Пилат не устоял против заплахата да го обявят за враг на кесаря и подписал смъртната присъда. Но направо си измил ръцете с думите: „Неповинен съм за кръвта на този Праведник”.

И целият народ, стоящ на площада, завикал вече съвсем безумни и съдбовни думи: „Кръвта Му да бъде върху нас и нашите деца”. Не се побояли и своите потомци да направят участници в това голямо злодеяние, за което и носят наказание вече двадесет века.

И Той бил подложен на още по-страшни мъчения, на разпятие, но до последната минута се молил за Своите врагове. Наоколо толкова злоба, толкова ярост, бесовщина, а Той се молил за тези, които Го разпъват. И какво виждаме? Лишен от всяка възможност да проповядва, да учи, да върши милосърдие, Той сега само се моли. И тази Негова молитва чува един от разпнатите с Него разбойници: „Отче, прости им, те не знаят какво правят...”

И тази проста молитва потресла душата на разбойника. Тя произвела промяна в неговото сърце и мисли. И той разбрал – обикновен човек не може да постъпи така. Да се Моли за своите врагове и да им прощава може само Бог. И незримата светлина, възсияла в целия свят от Голготския Кръст, с могъща вълна проникнала в сърцето на разбойника и той почувствал и признал в Разпнатия Бога. И от това внезапно озарено сърце се излели удивителни думи на признание на Разпнатия Господ: „Помени ме, Господи, когато отидеш в Твоето Царство”. И в отговор той чул: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”.

Затова, гледайки Плащаницата, на нас ни остава само да решим: а с кого сме сега ние - с Христос или с Неговите врагове. Ако ние се подчиняваме на Неговата воля, както и Той се подчинил на волята на Отца, казвайки: „да бъде не Моята воля, но Твоята””, тогава ние сме с Него. Ако носим своя кръст безропотно, не отговаряме на клевети, но се молим за своите врагове - тогава ние сме с Него.

Но за това трябва да подражаваме в покаянието на разбойника, а в прошката - на Спасителя. И да не Го забравяме в своите мисли. Ето днес сутринта се четоха Царските часове, където много подробно и с голяма скръб се разказваше за мъченията на Иисус Христос. Но Църквата неведнъж се е жалвала, че това богослужение някакси малко се посещава от вярващите. Ето какъв е установилият се народен, но не благочестив и неблагодарен обичай – да оставяме Христос сам в тези часове, когато Той е подложен на такива страшни мъчения. А в тези часове хората някакси се готвят за празника, но не така, както това иска Христос, а така, както постъпила евангелската Марта, всецяло потапяйки се в суетни телесни грижи.

А Църквата говори: „Да мълчи всяка плът човешка и да стои със страх и трепет, и за нищо земно в себе си да не помисля”. Затова, гледайки раните Христови, със страх да мислиш, че това е или твоето вечно оправдание, или твоето вечно осъждане. Защото тези рани са Му нанесени от нашите грехове. Тежък е и един грях, а какво да кажем, когато тези грехове са като пясъка на морския бряг. Но в лицето на измъчения Христос няма ни гняв, ни заплаха, нито даже упрек, а само една безкрайна любов и безкрайна жалост към състоянието на нашето сърце.

Затова, стоейки пред Плащаницата, ние, живите грешници, гледайки днес мъртвия Христос, Който „заради нас човеците и заради нашето спасение” лежи с прободени ръце и нозе, още веднъж да се замислим за това на каква голяма цена сме избавени от вечната смърт. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев