ЗА СРАВНЯВАНЕТО НИ С ДРУГИТЕ И СМИРЕНИЕТО

Версия за печат

“Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци,

грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя там митар.”  Лука 18: 10-14

Братя и сестри,

Ние хората много обичаме да се сравняваме помежду си. И от това сравняване идват всички наши радости и наши беди. Сравняваме се в това какво сме постигнали в живота, в работата, в семейството, но най-вече в това какви качества притежаваме, -  дали сме по-добри или по-лоши в сравнение с другите около нас. И така ние се блазним от мисълта, че сме по-малко грешни или по-праведни от останалите хора и неусетно се подаваме на гордостта.

 Хората са неравни помежду си, в обществото и природата няма равенство, макар че всички сме равни пред Бога.

Знаете притчата, в която фарисея, молейки се Господу, изтъкнал превъзходството си над другите и в частност над митаря. Вярно е, че навремето, пък и сега професията на митаря не се се славила с добро име, тя е била символ на определен грях. Но нима и в днешно време, опростявайки нещата, не казваме понякога, че митничарят е подкупен, депутата – хитрец, адвокатът – мошеник. Но срещайки конкретния човек ние грешим като осъждаме него, вместо греха, който го е обсебил.

Така е постъпил и фарисея. Той не е чул думите на митаря, който се молил, казвайки, “Боже, бъди милостив към мене грешния!”. Не се е попитал дали митаря от чисто сърце съжалява за греховете си или лицемери пред Бога. Той вече го е бил презрял, защото вече се е бил поставил над него, сравнявайки се. Затова и Иисус Христос  осъдил фарисея за постъпката му като е казал,че който се превъзнася, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест, е казано и в Притчи Соломонови.

Затова дори когато се сравняваме с другите, ние трябва да го правим със смирение, както в молитвите към Бога, така и в ежедневния ни живот. Защото човек не може да не се сравнява – и като види гърбав неусетно се изправя, и като види човек по-висок от него се изправя – и в буквалния и в духовния смисъл човек винаги се стреми към съвършенство и спасение. Но само в смирението ние можем да постигнем това спасение, като избягваме гордостта и презрението към по-грешните.

Затова, когато видим човек да се моли пред Господа с думите “Боже, бъди милостив към мене, възгорделия се!”, нека да не се сравняваме с него, а да замълчим смирено… Амин.