

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В края на ХІ век по време на царстването на император Алексий І Комнин в столицата Константинопол възникнал голям спор за трите светители – св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Едни поставяли по-високо от останалите св. Василий Велики, наричайки го искусен оратор, тъй като той превъзхождал всички с думи и дела, виждали в него човек, с малко отстъпващ на ангелите, чужд на всичко земно; по-ниско поставяли св. Иоан Златоуст, като притежаващ по-различни качества: той бил снизходителен към грешниците и ги призовавал към вразумление и изправление.
Други, обратно, въздигали божествения Златоуст като мъж човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество и като красноречив оратор, наставляващ всички към покаяние със своите медоносни слова, затова и го почитали повече от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Трети пък стояли зад св. Григорий Богослов, утвърждавайки, че той с убедителните си речи, с искусното тълкувание на Свещеното Писание превъзхождал всички най-славни представители на елинската мъдрост. Така едни въздигали св. Григорий Богослов, а други омаловажавали неговото значение. От това произлязъл раздор – едни наричали себе си Иоанити, други Василиани, трети Григориани.
Известно време след като възникнали споровете, тримата светители се явили отначало поотделно, а след това всички заедно на Евхаитския митроплит Йоан, учен мъж, сведущ в елинската мъдрост. Те с едни уста му казали:”Ние сме равни пред Бога, между нас няма разделение, нито някакво противопоставяне.Всеки от нас поотделно, в свое време, воден от Божествения Дух, е написал съответни поучения за спасението на хората. Което ни е било открито, това и сме предали на хората. Затова, заповядай на препиращите се заради нас да прекратят споровете, защото както приживе, така и след нашия земен край, ние имаме грижа за това да приведем всички към мир и единомислие. Предвид това, съедини в един ден паметта за нас и състави за нас празнична служба, а на другите предай, че имаме равно достойнство пред Бога.
След като казали това на митрополита, те започнали да се въздигат на небето, сияейки с неописуема светлина. Блаженият митрополит Йоан тозчас със своите старания възстановил мира между враждуващите, установил празника на тримата светители и завещал на църквите да го празнуват с подобаваща тържественост.
Братя и сестри, всеки от нас е надарен от Бога с различни качества и способности и ако ги употребява в служба на Бога и ближните, може да принася съответната полза. Нека вземем пример от честваните днес свети три светители да не се превъзнасяме един над друг, изтъквайки себе си, а заедно в мир и единомислие да работим за благото на Църквата. Амин.