ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ

Версия за печат

В кондака на службата за Неделя на слепия има такива думи: „С ослепели духовни очи, идвам към Тебе, Христе, както слепия по рождение, с покаяние Те зова: Ти си истинската пресветла Светлина в тъмнината”.

На празнуването на това събитие от евангелската история е отредена цяла неделя, понеже то има огромно духовно значение. Във връзка с това на нас ще ни е много удобно да поговорим за това какво е духовна слепота, откъде се е взела тя. И какво е това за очите, които има нашата душа, защо те нищо не виждат и какво трябва да видят.

В ексапостилария се казва: „Очите на ума ми ослепени, Господи от мрачния грях, Ти просвети, вложи, Щедрий, смирение и покаянието умий със сълзи”. Очите на ума е духовно понятие. Нашата душа се отличава от душата на животното с това, че има безсмъртие; и отпечатък на това безсмъртие е нейният разум. Душата е разумна, затова чувствата й също са разумни – тя има умни очи, умни уши. Но от греха те се помрачават, затова, когато ние се раждаме, а се раждаме вече в грях, от грешни родители, - нашата душа не може да вижда, тя е сляпа по рождение.

”С ослепели духовни очи, идвам към Тебе, Христе”. Нашата душа е загубила способност да вижда Бога, защото тя е грешна, затова очите на душата може само „покаянието да умие със сълзи”. С какво започва духовното виждане? Един, например, казва: аз виждам бъдещето; друг - аз виждам миналото; трети вижда някаква „аура”; четвърти - ангели; пети вижда пророчески сънища. Духовно зрение ли е това? Не, в никакъв случай. Духовното зрение – това е виждането на истината. А истината се състои в това - и то трябва дълбоко да се разбере и усвои, - че ние сме хора грешни, паднали, отхвърлени от Бога. И ето духовното, истинското виждане започва с това, че на човека му се откриват неговите грехове. Човек, духовно още почти сляп, различава в себе си само грехове, с височината на планина: убил, прелюбодействал, откраднал, оскърбил някого страшно. Ако той се покае, т. е. осъзнае ужаса на стореното: „Какво направих? Какъв кошмар! Каква мерзост!” - и оплаче своя грях, ще извика към Бога за прошка: „Господи, прости!” – тогава тези греховни грамади ще се разпръснат. Ще остане само паметта за тях, като белези на съвестта.

Видял своите грехове като морския пясък, човек изпада в паника, той започва да разбира, че никой, никаква човешка и нечовешка сила не може да го освободи от това море от грехове и сам той не може да се очисти. Ето тогава той идва с молба при Христос: „Господи, ако искаш, можем ме очисти”(Мат. 8:2). И започва да вика към Бога ден и нощ, жадувайки чистота.

В Евангелиeто e казано: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). С какво трябва да започнем, ако решим днес, че искаме да видим Бога? Трябва да започваме винаги с молитва, направо към Самия Спасител. Когато се обърнем към Бога, Господ веднага ще ни посочи – ние тутакси ще почувстваме пробождане в своето сърце. В нашата памет, в ума, защото очите на душата са умни, изплува грехът: ето, аз съм съгрешил в това.

Какво да правим тогава, когато, по Своята милост, Господ ни открива нашия грях? По-нататък трябва да осъзнаем мерзостта на този грях, да се разкаем за него и да встъпим с него в борба. Всеки ден да молим Бога. И Господ ще помогне. А ако случайно все пак съгрешим през деня, но вече не сто пъти, както вчера, а дори деветдесет и пет, това ще свидетелства, че са направени пет крачки напред. По-късно, когато този грях почти се заличи от нашата душа, Господ ни открива друг наш грях, и още, и още. И така стъпало по стъпало да вървим напред, към светлината. Постепенно нашият живот ще се изпълни с радост, с чистота, с правда Христова.

За съжаление, мнозина хора ходят на църква не пет, не десет, не двадесет, а четиридесет или петдесет години - и пребивават в пълна духовна слепота. От какво, пита се? Човек пристъпва към изповед, човек се допира до иконите, причастява се със Светите Христови Тайни. Защо той и досега е сляп? Защото слепотата се изцелява само със сълзите на покаяние, само когато човек полага усилия да се очисти. Само борбата с греха може да ни даде възможност да видим истината. Съвсем не всички от тук стоящите ще достигнат Царството Небесно, мнозина ще бъдат в голямо недоумение след като умрат. Понеже, когато те отидат на съд, и си помислят: „Слава Богу, сега Царството Небесно ще се открие”, - вратите пред тях ще се затворят, и Господ ще каже: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, които вършите беззаконие” (Мат. 7:23).

Защото след кръщението вие само сте прибавили грехове. Когато са ви кръстили в младенческа възраст, вие тогава още сте били ангелски души, а погледнете се сега. Аз ви дадох благодат, а вие в какво сте се превърнали? И блудство, и чревоугодие, и сребролюбие, и пиянство, и детеубийство, и изневери – и какво ли само няма във вас, колко мръсотия, колко нечистота. И вие такива искате да влезете в Царството Небесно? Не, това е невъзможно”. Господ в притчата казва: „Как влезе тук, като не си в сватбарска премяна?.. Вземете го и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 22:12-13).

Човек ще каже: „Господи, но как така, аз Ти се молих”. Да, ти си се молил, ти си просил. Ти си просил дом – дали са ти, ти си просил здраве – оздравял си, ти за дъщеря си се помолил - и си получил своето. А искал ли си Царството Небесно? Било ли ти е нужно или не Царството Небесно? Не, не ти е било нужно, значи, няма и да го получиш. Него го получава само този, за когото това е цел и смисъл на живота, който е посветил целия си живот само на търсенето на това Царство, който е дал всичко, както търговец за бисер, само и само да го придобие.

Трябва да се стараем да придобием това духовно зрение, да видим в себе си греха и да видим пътя Христов, по който всеки от нас може да влезе в Царството Небесно. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев