ПРОПОВЕД В СЪБОТА ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, в навечерието на празника Петдесетница, Църквата е установила помен за починалите. На този ден се почита паметта на „всички преди векове починали православни християни, отци и братя наши”. Заупокойното богослужение започва в Църквата не тогава, когато човек е към края на своя живот, и не тогава, когато неговите останки са донесени в Божия храм и той е заобиколен от тълпа от близки и родственици, пребиваващи в душевен смут и някаква непричастност към тази тайна, която е станала с техния близък човек.

Това заупокойно богослужение започва във всеки неделен ден, на всеки празник, защото Църквата възвестява и проповядва за смъртта и Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Той, приел смъртта, я победил в Себе Си като истинен Бог. В Църквата има не само частни богослужения за починалите, частни помени, но и общи помени. В тези дни се отслужва обща панихида за всички „преди векове починали наши отци, братя и сестри”.

Такъв помен се отслужва и в навечерието на празника Петдесетница, Деня на Слизането на Светия Дух върху апостолите, а чрез тях и върху всички вярващи в Господа Иисуса Христа. С това събитие се завършило домостроителството на нашето спасение, което засегнало не само хората, живеещи на земята, но и тези, които вече са преминали в другия свят. Благодатта на Светия Дух се разпространява върху всички. Затова в навечерието на Петдесетница ние отслужваме това заупокойно богослужение.

Свети Василий Велики, написал молитвите, четени на Петдесетница след Литургията, на Великата вечерня, говори в тях, че благодатта на Светия Дух се разпространява и върху хората, тръгнали си от земното, временно житие. Той говори и за това, че Божията благодат докосва даже тези, които „в ада са държани”, т. е., не само тези, които след смъртта са попаднали в рая, но и тези, които не са попаднали в Царството Небесно, а се намират в ада. Празникът Петдесетница, Слизането на Светия Дух докосва и тях.

На празника Петдесетница и в навечерието му ние най-искрено и усърдно се молим за тези, които Господ вече е призовал в този, задгробен живот. Ние се молим днес за тези, които са се удостоили с християнска кончина – мирна, безметежна, за тези, които са били напътствани от свещеник, които са се удостоили със Свето Причастие и Тайнството елеосвещение и са преминали в този живот така незабелязано, спокойно, естествено, както се молим за това в ектенията на богослужение: „Христианския кончины живота нашего безболезненны, непостыдны, мирны…”. Но ние също така се молим и за тези, които били застигнати от смъртта внезапно, някой е бил убит от мълния, някой е загинал при катастрофа, земетресение, по време на пожар, - тогава, когато човек и не е мислел за смъртта, бил млад, пълен със сили и здраве, но внезапно идва смъртта. Господ изпраща ангела на смъртта, който взима тази душа и тя трябва вече да отива да дава отчет пред Божия Престол. Към тази молитва ни подтиква Светата Църква с чувство на любов и любовта покрива всичко.

Именно в дните за помен на починалите, Светата Църква особено ни напомня, че нашият живот – това е живот в любовта Христова. Христос пострадал за нас, пролял кръвта Си за нас, умрял на Кръста за нас. Ние трябва да явим нашата вяра в любовта към ближния, но не само към тези, които сега ни заобикалят, но и в любов към тези, които вече са отишли при Господа. Тази любов може да се прояви по два начина. Това, преди всичко, е молитвата, църковната молитва тук, в храма, на богослужение, по време на извършване на Божествената Евхаристия, когато всички ние идваме в Божиите храмове, записваме за  упокой душите на починалите близки, роднини, познати, на скъпите за нас хора, а също и домашната молитва, когато ние у дома четем за починалите Псалтира.

Това е също така и милостинята, която ние трябва да даваме в продължение на целия ни живот. На това ние понякога отделяме недостатъчно внимание, а на практика Господ неслучайно ни изпраща нуждаещи се хора, ние трябва сами да ги видим или да ги търсим, за да окажем милостиня по любов, а също в памет на тези починали, за които ние искаме да дадем тази милостиня. И, подавайки храна, дреха или пари, ние трябва да помолим нуждаещия се човек да спомене „за упокой” този човек, заради когото ние правим тази милостиня.

За това ни напомня Светата Църква в тези дни, за да отложим всяка друга, житейска грижа, да отложим своята леност и да дойдем в Божия храм да възнесем искрени, горещи молитви. Отначало в църквата, а после и на гробовете на починалите, и да подадем милостиня, та Господ да упокои тези, за които се молим, в селенията на праведните, да не ги не лишава от Своята Небесна Божествена Светлина и да помилва и нас грешните. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев