ДУХОВНО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ Слово за Неделя на Закхея

Версия за печат

“Днес стана спасение на тоя дом” /Лука 19:9/.

Братя и сестри!

Бог е вложил във всички хора стремеж към съвършенство, стремеж да развиват своите дарби и способности в служба на доброто, стремеж да възрастват духовно и да се богоуподобяват. Но не всички хора следват своето божествено предназначение. Някои в духовното си развитие остават в младенческа възраст, остават “необрязани по сърце и уши” /Деян.7:51/, чужди на всякакви духовни пориви, на всякакъв духовен растеж. Други, потънали в Мартини грижи, забравят за едното потребно /Лука 10:42/, забравят за съществуването на духовния свят, забравят за Бога. Трети са увлечени в трупане на материални блага, но дълбоко в тях дреме божественото семе и понякога много малко е нужно то да се пробуди и произрасте.

Днешният ден е отбелязан в православния църковен календар като Неделя на Закхея. Вие чухте от прочетеното литургийно свето евангелие кой е бил Закхей – началник на митарите или казано на днешен език началник на данъчно управление. Той лъжел и грабел своите единоверци, събирайки данъци за завоевателите римляни, като надвзимал неправомерно по-големи суми за сметка на бедните си отрудени сънародници. Забогатял по нечестен път, той все пак навярно не е бил изцяло покварен духовно.

Узнал за идването на Господа Иисуса Христа в неговия град, той пожелал да Го види, копнеел божествената Светлина да озари  неговата потъмняла от грехове душа. За да види Спасителя Закхей е трябвало да се покатери на една смоковница, защото физически бил нисък на ръст, но духовно той вече израствал високо. Господ Иисус Христос го съзрял и като сърцеведец видял духовния поврат, който се извършвал в душата на Закхея и затова му извикал:”Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти” /Лука 19:5/. Закхей не очаквал такава висока чест – той, грешният, нечистият, да бъде домакин на единствено Безгрешния, на Пречистия Спасител. Това подсилило неговото покаяние, той изповядал публично, че е придобил богатството си по нечестен път и че е готов да го раздаде на сиромаси. Така той заслужил своето спасение, за което свидетелстват и думите изречени от Господа Иисуса Христа: “Днес стана спасение на тоя дом” /Лука 19:9/.

Какво преобразило така Закхей, че от един безскрупулен данъчен чиновник той се превърнал в човек с будна съвест и желание да благотвори? Дали ревността, с която се стремял да види Спасителя, го е направила достоен за Божията милост? Или вниманието и любовта, които му оказал Иисус Христос, зачитайки с присъствието Си неговия дом, не са сторили това чудо на обновлението и духовното пречистване? Можем само да гадаем, но едно е ясно от тази история – колкото и да сме грешни и окаяни, колкото и да сме недостойни “да видим” Бога и да бъдем “посетени” от Него, стремим ли се към Него с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум, за нас ще има надежда. Бог ще погледне милостиво на нашите човешки стремежи и усилия да Го достигнем и Сам ще извърви останалия път към нас.

Братя и сестри, нека и ние, подобно на Закхей, се покаем за греховете си, за да можем да съзрем светлината на Христовото учение, да заслужим Божията милост и с конкретни дела на милосърдие да се удостоим да чуем божествените слова:”Днес стана спасение на тоя дом” /Лука 19:9/. Амин.