ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Досточтими отци, братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас с големия празник - Светата Петдесетница. В този ден ние по особен начин възпоменаваме слизането на Светия Дух върху апостолите. Тази история е добре позната на всеки, който макар веднъж е чел Евангелието и Деянията на светите апостоли.

Светите апостоли, наплашени след смъртното наказание на своя Учител, се криели по домовете. Струвало им се, че тук или там против тях ще бъде повдигнато гонение. Те почти не присъстват в публичното пространство, те се събират при затворени врати. Страх и смущение - ето това е, което потискало душите им.

И изведнъж става събитието, за което тайнствено пророчествал Сам Господ – за това, че след Неговата смърт и Възкресение те ще получат дара на Светия Дух. Едва ли апостолите въобще си представяли какво означава всичко това. Но когато, събрали се в Сионската горница, те чули сякаш шум от вятър и видели слизащи върху тях огнени езици, те, навярно, разбрали, че става нещо удивително. А след това, получили дара да говорят убедително с всеки човек, на какъвто и език да говорел той, те реално почувствали Божията сила. Именно от този момент те престават да бъдат изплашени ученици, които се радвали, разбира се, на явяването на Спасителя, но не им стигали сили да отидат и да проповядват. Нали даже тогава, когато те получили обещание за скорошното идване на Спасителя, не им стигали ни сили, ни разбиране; и едва в този ден, когато Бог Дух Свети слязъл върху тях, те станали други.

Какво станало? Какво изменение? Нали апостолите не изменили своя външен вид и не получили някакво особено знание – те вече узнали много неща; те не получили някакво специално образование, те не са се издигнали по социалната стълбица – те, както по-преди, оставали отхвърлени от тогавашното общество. Какво станало? Станало това, че Божията благодат, Божията сила, Светият Дух чрез изкупителните заслуги на Спасителя, чрез Неговата смърт и Възкресение, според Неговото обещание се докоснали до тях и изпълнили апостолите с такова могъщество, за което после мечтали влъхвите, така че били готови да плащат пари, за да споделят с тях апостолите тайната на тяхното могъщество, защото в тези немощни и слаби хора започнал да действа Светият Дух.

И удивително е, че това слизане на Светия Дух, превърнало група единомишленици рибари в особено събрание, в Църквата Божия, където живее и действа Светия Дух, не се прекратило с прекъсването на техния физически живот, но, според Божието обещание, Същият Този Дух, който слязъл върху апостолите, пребивава в Църквата, почива върху свещенослужителите и върху всички верни, които преминават през купела на Кръщението и които се присаждат към този Божествен и благодатен ствол чрез Тайнството миропомазване.

Затова всеки от нас може да каже: „и аз имам Светия Дух, и аз обладавам същата тази сила, и в мен живее и действа Дух Свети”. Но не всеки човек чувства това: понякога и свещенослужители преминават през такива периоди в живота, когато им се струва, че Светият Дух е отстъпил от тях; и у миряните не винаги има ясно разбиране и чувство за присъствието в тях на Божествената сила. За какво става въпрос? Нещо става не така, както би трябвало да стане, но какво именно става не така? Свети Йоан Златоуст забележително ни учи, че за всички тези, които са обладани от страст и неверие, силата на Светия Дух става непристъпна и невидима. Великият светител не казал, че този, който е подхвърлен на страсти или който е загубил вярата, бидейки кръстен, завинаги е загубил дара на Светия Дух, че той се лишил от него. Той говори нещо друго, че за този, който е обладан от страст и неверие, силата на Светия Дух става непристъпна и невидима.

А ако човек не чувства присъствието на Светия Дух, ако за тази сила е непристъпна и невидима, то това означава, че тази сила за него я няма. И ние знаем, че понякога, продължавайки да изпълняваме църковните предписания, ние преставаме реално да вярваме в Господа. Ние се надяваме на човешка власт, на парите, на протекция, ние понякога се изхитряваме и вършим грехове, за да намерим някаква милост у хората и с това сами да получим желаното и просимото, и много рядко се обръщаме към Бога, сякаш предвиждайки Неговия отказ. И това става поради причината, за която е казал свети Йоан Златоуст: „За тези, които са обладани от страст и неверие, непристъпна и невидима става силата на Светия Дух”.

Нерядко хора кръстени се отнасят презрително към Църквата, нанасят оскърбления, осмиват Църквата. Защо става това – нали те са получили дара на Светия Дух при кръщението? А се случва ето какво - поради страстите и неверието се е прекъснала Божията благодат, и човек не чувства Бога, не чувства отговора на своите молитви, за него идването в храма - това все едно е влизане в музей, у него не бие радостно сърцето по време на богослужение, то е мъртво, защото е поробено от страсти и неверие.

Ние трябва да употребяваме всички сили, за да се борим със страстите, за да подбуждаме в себе си вяра чрез постоянна молитва, чрез покаяние, чрез приемане на Светите Христови Тайни, чрез критическо, строго отношение към самите себе си, чрез постоянно порицание на самите себе си, чрез контрол над своите мисли, дела, движения на сърцето. Защото само да се снеме този контрол, страстите припълзяват подобно на змии във вътрешното светилище на душата и тогава никаква благодат на Светия Дух ние няма да почувстваме.

Ето защо главното служение, на което Църквата се посвещава, - това е служението на Божията благодат. Получила я от Самия Господ на празника Петдесетница, тя е призвана да я раздава на хората и да извършва такива действия, да произнася такива слова, да строи такива отношения с околния свят, та всичко да бъде насочено към това страстите да бъдат прогонени от човешките сърца и горещата вяра да идва в сърцето и заедно с нея – силата на Божията благодат, която направила от неграмотните рибари могъщи проповедници, покорили вселената, която от многочислените подвижници образувала сонма на светите чудотворци, от простите хора - мъченици, от обикновените архиереи и свещеници - светители и преподобни.

Вярваме, че и днес силата на Божията благодат е способна да преобразува всеки човек, а чрез човека - и целия свят. Ние празнуваме днес рождения ден на Светата Църква, приемането от всички нас благодатта на Светия Дух. И да помага Господ да запазим този знак на Божието присъствие в света, даруван ни чрез кръста Христов и Възкресението, до свършека на века. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев