СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Приветствам и поздравявам всички вас с неделния ден. Този ден е особен – това е първата неделя след Петдесетница, която е посветена на възпоменаването на всичките светии.

Съвсем неслучайно кръгът на църковните служби и възпоменания е организиран така, че след Петдесетница ние говорим за всички светии. Празникът Петдесетница – това е денят на слизането на Светия Дух върху апостолите, когато Божията благодат била низведена върху тези, които трябвало да устроят Църквата и чрез Църквата да продължат делото на служението на нашия Господ и Спасител. Именно Светият Дух превръща хората, обединени от една вяра, в Църква. И именно Светият Дух дава сили всеки член на Църквата да може да обновява себе си, очиствайки се с покаяние и умивайки греховете си със силата на Божествената благодат.

Говорейки за слизането на Светия Дух, Господ преди Своите страдания, обръщайки се към апостолите, казал, че „Духът, Който ще бъде пратен в Мое име, Той ще изобличи света за греха” (вж. Ин. 16:7-8). Тези думи за мнозина си остават неразбираеми. Как е възможно това? И защо трябва Духът да изобличава за греха? На практика именно това изобличаване за греха със силата на Светия Дух помага на хората да остават хора, помага на хората да различават добро и зло, помагат на хората да се стремят към нравствено съвършенство.

Светият Дух изобличава нашата съвест; а там, където Духът го няма, там съвестта не работи или работи така неточно, че е лесно да я манипулират. Именно на тази манипулация на човешката съвест се основават днес всички опити да се разруши нравствената природа на човека: всеки, разбира се, сам решава какво е добро и какво лошо. А нали всеки може да се заблуди, да се отдалечи от истината, представяйки лъжата за правда и злото за добро…

Но там, където действа Светият Дух, там се пробужда човешката съвест, там нашето нравствено чувство се настройва по Божествения камертон на същата тази вълна и на същият този звук, който изхожда от Бога. Ако пък човешката природа губи способността нравствено да настройва себе си на тази Божествена вълна, тогава човек, преставайки да различава добро и зло, с цялата си убеденост извършва зло, настоявайки на своето право да постъпва така. Когато ние се сблъскваме със страшни прояви на човешката греховност в личния и особено в обществения живот (защото последното е по-очевидно), тогава мнозина в негодувание възкликват: „Колко е лошо всичко това! Докъде сме стигнали! Къде отиваме?!” И едновременно твърде много са, които така лицемерно въздъхват, правят всичко, за да попречат нравствената природа на човека да се настрои по силата на Светия Дух, по Неговия глас, по Неговата истина…

Защо празнуваме в първата неделя след Петдесетница деня на Всички светии? Ние го празнуваме като потвърждение на този факт, че силата на Светия Дух преобразила множество човешки души – извела ги от греха до светостта, от тъмнината към светлината. Никой от тези светии не се родил свят – те са станали свети, впрягайки своите собствени вътрешни усилия, за да отворят душата си за среща с Божествената благодат. В тази синергия, в това съработничество на Божественото и човешкото начала се придобива и пълнотата на човешкия живот, пълнотата на спасението, а всичко останало е вторично и десеторично. И ако стане така, тогава няма да се наложи да се инвестират колосални средства, за да се защитават хората от криминалния контингент, от корупцията, от жестокостта, от лъжата, от несправедливостта, нали добрите помисли излизат от сърцето, както от сърцето излизат и злите помисли (вж. Мат. 7:19).

Църквата е призвана да свидетелства пред света – пред същия този свят, който много често не признава нейния глас и не желае да го слуша. Със смирение, без всяка власт, с тих глас Църквата е призвана да свидетелства, че там, където е Светият Дух, там има живот, а където Светият Дух не присъства, там има гибел; и празникът на всички светии е свидетелство за това.

Възпоменавайки светите угодници, просияли в цялата вселенска Църква, във всички времена и във всички народи, ние прекланяме глава пред техния житейски подвиг и свидетелстваме, че те са били храмове на живеещия в тях Свети Дух, както е заповядал Сам Господ чрез думите на апостола (вж. 1 Кор. 6:19).

Нека празнуването на деня на всички светии да ни помогне и на нас, отваряйки разума и сърцето си за среща с Бога, за среща с Неговата благодат, да настроим своето нравствено чувство за този Божествен глас. Това няма да ни предпази от нашите грешки и даже от нашите грехове. Но това ще бъде гаранция за това, че, ставайки и падайки, ние ще вървим към Бога с надежда на Неговата милост и на Неговата прошка, изобличавани в грехове от Светия Дух. И нека всеки от нас да възприеме с ума и сърцето си силата на докосването на Божествената благодат на Светия Дух, да ни помогне в това Възкръсналият Спасител, чрез Чиято изкупителна Жертва Дух Свети бил изпратен от Отца на светите ученици и апостоли. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев