Свещеното Писание

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Под редакцията на проф. Тотьо Коев

Като "стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15), Църк­вата Христова ревностно пази и правилно преподава истините на вярата, съдържащи се в Божественото Откровение, което е  е д и н с т в е н и я т   и з в о р   н а   н а ш а т а   в я р а. Свръх­естественото Божествено Откровение се съдържа в Свещено­то  Писание  и  Свещеното  Предание.

С в е щ е н о  П и с а н и е се наричат книгите, които са написани от богоизбрани мъже по внушение и при съдействие на Св. Дух. Тези свещени книги, събрани заедно, носят името Библия. Думата Библия е гръцка и в превод на бъл­гарски значи буквално к н и г и. Така се наричат свещените книги поради това, че те повече от всич­ки други книги в света заслужават особено внимание като книги, които съдържат в себе си словото Божие и са писани по внушение от Самия Бог, за което свидетелстват някои от апостолите. Така напр. св. апостол Петър пише: "Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Свети просветявани са говорили светите Божии човеци" (2 Петр. 1:21); същото свидетелства и св. апостол Павел: "Всичкото Писание е боговдъхновено и полез­но за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата" (2 Тим. 3:16).

Свещ. Писание е дадено на хората от Бога, за да се запази Божественото Откровение между тях точно и неизменно, и за да не би хората да внесат в божествените истини човешки елемент и по такъв начин да ги изопачат. В свещените книги ние четем думите на пророците и апостолите тъй като че ли живеем с тях и ги слушаме, макар че тия книги са писани преди хилядолетия.

Библията съдържа 77 книги и се дели на Стари  Завет  и  Нови  Завет. Свещените книги на Стария 3авет са писани преди Христа, а тези на Новия Завет - след Христа. Думата завет значи съюз, договор между лица или страни. С т а р и я т  З а в е т  е древният съюз между Бога и човеците, който се заключава в това, че Бог им обещал Изкупител от гре­ха и смъртта и ги подготвял да Го приемат. Подготвянето ставало постепенно чрез откровения: чрез пророчества и предобрази. Про­рочеството е предсказване бъдещето с думи; напр. пророк Исаия предсказал раждането на Спасителя от Дева. Предобразът пък е предсказване бъдещето чрез символи или действия; напр. медната змия в пустинята била предобраз на кръстната смърт на Иисуса Христа. Н о в и я т  З а в е т  е новият съюз на Бога с човеците. Той се заключава в това, че Бог наистина дарил на човеците бо­жествения Спасител - въплътения Син Божи Иисус Христос.

Свещените книги се наричат още к а н о н, съответно старо­заветен канон и новозаветен канон, или общо "б и б л е й с к и  к а н о н". Думата к а н о н  е също гръцка  и значи п р а в а  п р ъ ч к а, в р ъ в  з а  м е р е н е, д ъ р в о­ д е л с к и  о т в е с, и преносно – п р а в и л о, н о р м а, о б ­р а з е ц. В случая  к а н о н  се употребява с преносното му значение - като п р а в и л о, н о р м а или о б р а з е ц (срв. Гал. 6: 16) на вярата и нравствеността. По такъв начин наи­менованието "библейски  канон" се отнася към тези све­щени книги, които Църквата е приела като боговдъхновени и ръ­ководни правила на вярата и благочестието; наричат се още к а ­н о н и ч е с к и  к н и г и за разлика от  н е к а н о н и ч е с к и­ т е. Последните не са включени в библейския канон, но се прие­мат като благочестиво и душеполезно четиво.

С т а р и я т  З а в е т съдържа общо 50 книги; от тях 39 са канонически и 11 неканонически.  

По съдържание старозаветните канонически книги се групират условно в четири дяла:

I. З а к о н о д а т е л н о-и с т о р и ч е с к и;

II. И с т о р и ч е с к и;

III. Д и д а к т и ч н о-п о е т и ч н и;

IV. П р о р о ч е с к и.

Към  з а к о н о д а т е л н о-и с т о р и ч е с к и т е  к н и г и, написани от Моисей, спадат:

1. Б и т и е

2. И з х о д

З. Л е в и т

4. Ч и с л а  

5. В т о р о з а к о н и е

Тези книги са известни под името "Петокнижие", на еврейски "Тора" - закон. Иисус Христос ги нарича "Моисеев закон" (Лука 24:44). Първата от тях, Б и т и е, разказва за сътворение­то на света и човека, за живота на първите хора Адам и Ева в рая, за проникването на греха в човешкия род; разказва се за история­та на патриарсите до смъртта на Йосиф в Египет. В останалите четири книги е дадена историята на израилския народ по време­то на св. пророк Моисей и законът, който Бог дал на евреите чрез него.

И с т о р и ч е с к и т е  к н и г и  са:

1. И и с у с  Н а в и н

2. С  ъ д и и  И з р а и л е в и

3. Р у т

4. П ъ р в а  Ц а р ­с т в а

5. В т о р а  Ц а р с т в а

6. Т р е т а  Ц а р  с т в а

7. Ч е т в ъ р т а  Ц а р с т в а

8. П ъ р в а  П а р а л и п о­ м е н о н

9. В т о р а  П а р а л и п о м е н о н

10. П ъ р в а  Е з д р а

11. Н е е м и я

12. Е с т и р

Всички тези книги съдържат историята на израилския народ от смъртта на св. пророк Моисей до края на Вавилонския плен (XV-V в. преди Христа).

Д и д а к т и ч н о-п о е т и ч н и т е  к н и г и  съдържат старозаветното религиозно-нравствено учение, дадено в риторич­но-поетична форма. Тези книги са:

1. К н и г а  н а  И о в.  В нея е описано търпението на Иов, който понесъл страшни лишения и нещастия, но въпреки това не възроптал срещу Бога. Тази книга съдържа ценни описания на премъдростта, всемогъщест­вото и благостта Божии.

2. П с а л т и р.  Съдържа 150 свещени песни или псалми, повечето от тях написани от св. пророк и цар Давид. Названието си тази книга е получила от музикалния ин­струмент, със свирене на който евреите придружавали пеенето на псалмите. Всички псалми са съставени по правилата на еврейс­ката поезия и често достигат до чудна красота и сила. Псалмите съдържат молитви, наставления, сведения за разни историчес­ки събития и някои пророчества за Иисуса Христа. Псалтирът е най-употребяваната книга при православното богослужение.

 3. П р и т ч и   С о л о м о н о в и.  Тази книга е сборник от кратки изречения върху добродетелите и пороците.

4. К н и г а  н а  Е к л и с и а с т а  или  П р о п о в е д н и к а. Съдържа учение за истинското човешко щастие, което се заключава в познаване Бога и приближаване към Него.

5. П е с е н  н а  п е с н и т е (т. е. най-възвишената песен). Тази свещена книга е най-възви­шената песен както по изящното си поетическо изложение и фор­ма, така и по тайнствено-мистическия предмет на съдържанието си. Тя символично изразява божествената любов на Иисуса Хрис­та към основаната от Него Църква.

П р о р о ч е с к и т е  к н и г и  с а:

а) на големите пророци: 1.К н и г а  н а  п р о р о к  И с а и я  2.К н и г а  н а  п р о ­р о к  И е р е м и я  3. К н и г а  п л а ч  И е р е м и е в 4. П о -  с л а н и е  н а  И е р е м и я  5. К н и г а   н а  п р о р о к  И е з е к и и л  6. К н и г а  н а  п р о р о к  Д а н и и л

б) на малките пророци: 1. О с и я  2. И о и л  3. А м о с   4. А в ­д и й  5. И о н а   6. М и х е й  

7. Н а у м   8. А в а к у м   9. С о ф о н и й  10. А г е й  11. З а х а р и й  12. М а л а­ х и я.

По съдържание и характер  н е к а н о н и ч е с к и т е  к н и г и  се делят на три групи:

I. И с т о р и ч е с к и

II. П р е м ъ д р о с т н и   и  д и д а к т и ч е с к и

III. П р о р о ч е с к и

Към  и с т о р и ч е с к и т е  к н и г и  спадат:

1. В т о р а  Е з д р а

2. И у д и т

3. П ъ р в а  М а к а в е й с к а

4. В т о р а  М а к а в е й с к а

5. Т р е т а   М а к а в е й с к а

П р е м ъ д р о с т н и  и  Д и д а к т и ч е с к и  к н и г и  са:

1. П р е м ъ д р о с т  С о л о м о н о в а

2. П р е м ъ д р о с т  н а  И и с у с а, с и н  С и р а х о в

3. Т о в и т

Към  п р о р о ч е с к и т е  к н и г и  се отнасят:

1. П о с ­л а н и е  н а  Й е р е м и я

2. В а р у х

3. Т р е т а  н а  Е з д р а

Н о в и я т  З а в е т  съдържа 27 книги; всичките са кано­нически. И новозаветните свещени книги, подобно на старозаветните, могат да се разделят условно на четири групи:           

I. З а к о н о д а т е л н и

II. И с т о р и ч е с к и

III. У ч и т е л н и

IV. П р о р о ч е с к и

З а к о н о д а т е л н и т е  к н и г и  са четирите   Е в а н ­г е л и я: от евангелистите св. М а т е й, св. М а р к, св. Л у­ к а  и  св. Й о а н. Думата е в а н г е л и е  е гръцка и oзначaва б л а г ов е с т и е, д о б р а, б л а г а  в е с т. Книгите, които се наричат Евангелие, носят на хората благата вест на Господа Иисуса Xpистa за Неговото раждане и живот на земята, за Него­вите чудеса и за спасителното Му учение; те свидетелстват за Неговата изкупителна жертва на Кръста, за възкресението и възнесението Му. Тези книги са наречени Евангелие, защото за християните няма по-радостна вест от вестта за Богочовека и за даруваното от Него изкупление. Затова във време на богослуже­ние преди и след четенето на евангелския откъс се пее радостно: "Слава Тебе, Господи, слава Тебе"!

Обикновено пишем и говорим: Евангелие от св. ап. Матей, от св. ап. Марк, от св. ап. Лука, от св. ап. Йоан, но не бива да заб­равяме, че Евангелието, благата вест е от Иисуса Христа, а отдел­ните евангелисти само са я записали всеки по своему. Затова по­-правилно е да казваме по или според  св. ап. Матей, св. ап. Марк, св. ап. Лука и св. ап. Йоан.

Първите три Евангелия се наричат с и н о п т и ч е с к и (от гр. - прегледен), защото приблизително еднакво опи­сват евангелските събития. Но всяко едно от тях е предназна­чено за определени лица и разкрива специална мисъл.

Евангелист М а т е й  бил един от 12-те Христови апостоли. Той написал Евангелие на еврейски език за повярвалите в Сина Божи евреи, за да им покаже, че Иисус Христос е същият Месия, Който бил обещан още в Стария Завет и за Когото многократно предсказвали пророците. Затова евангелистът често привежда старозаветни пророчества и предобрази за обещания Месия и по­сочва, че те се изпълнили с идването на Иисуса Христа. Понеже евангелист Матей разкрива предимно човешката страна на Бого­човека Христа, като обещан чрез пророците син Авраамов и син Давидов, в храмовете този евангелист символично се изобразява като  ч о в е к  в ангелски образ.

Според преданието евангелист  М а р к  бил един от 70-те Христови ученици. Той написал Евангелие под влияние на устната проповед на св. апостол Петър. Това Евангелие било предназ­начено отначало за повярвалите езичници. В него се говори за Иисуса Христа, въплътения Син Божи, всемогъщия Цар на све­та, Който едничък е могъл да примири и наистина примирил враж­дуващия с Бога човек. В силни краски, които произвеждат дълбо­ко впечатление, евангелистът разкрива предимно истината, че Иисус Христос е Господар на небето и земята, че на Него се покоряват и духовете, и силите, и стихиите, и законите на природата затова символическото изображение на евангелист Марк е лъв - символ на царствена власт и могъщество.

Евангелист  Л у к а  бил един от 70-те апостоли на Иисуса Христа и сътрудник на св. апостол Павел в благовестническата му дейност. Написаното от него Евангелие било предназначено отначало за един виден антиохиец на име Теофил. Основната мисъл на това Евангелие е, че Иисус Христос, въплътеният Син Божи, е слязъл на земята, за да спаси не само иудеите, но и езичниците. Той е изкупителна жертва за греховете на всички хора. Еванге­листът избира предимно такива събития от живота на Иисуса Христа и такива Негови притчи, в които се разкрива любовта Божия към каещи се грешници. От страниците на това Евангелие човек чувства Оногова, Който спасява и прощава, Който дошъл не да погуби, а да спаси, не да съди, а да прощава. Поради това и символът на евангелист Лука е  т е л е, защото телето е жертвено животно, което напомня за принесената от Христа жертва заради греховете на света.

 Евангелист  Й о а н  бил един от 12-те ученици Христови. Той предава предимно такива речи и дела на Иисуса Христа, за които не се споменава у първите трима евангелисти. Той разкри­ва образа на Богочовека като предвечен единороден Син Божи, дошъл в света поради безграничната Божия любов. По думите на евангелиста, "това е написано, за да повярвате, че Иисус е Хрис­тоc, Син Божи, и като вярвате, да имате живот в Неговота име" (Иоан 20:31). Това Евангелие е наречено д у х о в н о, защото в него повече отколкото в другите се съдържат възвишени беседи на Господа Иисуса Христа за тайните на Св. Троица, за Неговото Божество, за отношението Му към Отца и Св. Дух, за изкуплението, за св. Евхаристия и за духовната обнова. Символическото изо­бражение на евангелист Йоан е  о р е л - достоен израз на висотата на неговото учение, на неговото богословие.

И с т о р и ч е с к а   к н и г а  в Новия Завет е само книгата Д е я н и я  н а  с в е т и т е  а п о с т о л и, написана от св. евангелист Лука. Думата а п о с т о л е гръцка  и означава п р а т е н и к, п о с л а н и к. Новозаветното й значе­ние е б л а г о в е с т н и к, п р о п о в е д н и к  на е в а н­ г е л и е т о. Така се наричат избраните от Иисуса Христа уче­ници, които Той изпратил да проповядват Евангелието: "Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (Марк 16:15). Книгата Деяния на светите апостоли раз­казва за слизането на Св. Дух над апостолите и основаването на Църквата Христова; за разпространението на евангелската про­повед отначало между иудеите, а сетне и между езичниците, което вършели апостолите Христови.    

Към новозаветните у ч и т е л н и  к н и г и  спадат: а) седем събoрни послания, т. е. послания до всички християни, а не до отделни църкви и лица и б) четиринадесет послания на св. апостол Павел до отделни църкви и лица.

Към съборните послания се отнасят: 1. едно на св. апостол Иаков, 2. две на св. апостол Петър,  3. три на св. апостол и евангелист Йоан, 4. едно на св. апостол Иуда.

Посланията на св. апостол Павел са: 1. до  р и м л я н и (едно), 2. до  к о р и н т я н и (две), 3. до г а л а т я н и (едно),. 4. до  е ф е с я н и (едно), 5. до  ф и л и п я н и (едно), 6. до­  к о л о с я н и (едно), 7. до с о л у н я - н и (две), 8. до Т и м о­ т е я (две), 9. до Т и т а (едно), 10. до Ф и л и м о н а (едно), 11. до  е в р е и т е (едно).

В апостолските послания е разкрито учението за християнс­ката вяра и живот, което е необходимо за всички християни и за всички времена.  

П р о р о ч е с к а  к н и г а  в Новия Завет е книгата О т­ к р о в е н и е (на гръцки апокалипсис), написана от св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Тя съдържа символично описание на бъдещето на Църквата и света.

 

 

Източник: 
Православен катехизис