ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

„И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им” (Мат. 8:34).

Днес за нас бе прочетено евангелското повествование за това как Господ посетил Гергесинската страна. Когато Господ слязъл от кораба, Го срещнали двама човека, обсебени от нечисти духове. Те били дотолкова свирепи, че никой не можел да преминава по този път. Светите отци коментират думите от Свещеното Писание, казвайки, че голотата на тези хора свидетелства за душевна голота, в техните души нямало нищо добро, положително, добродетелно. Евангелието говори за свирепостта, лютостта по отношение към хората и светите отци ни посочват, че, ако бесът се посели в някого, тогава този човек няма да донесе нищо добро на никого от хората.

По-нататък е казано, че Господ заповядва на бесовете да излязат от тези хора. Той повелява на бесовете и те чувстват тази власт, но умоляват Господа да им позволи поне да влязат да влязат в стадото свине, което пасяло там. Господ им разрешава. И бесовете, излизайки от тези хора, влизат в свинете, и в бесноватост стадото се хвърля от стръмнината на брега в морето.

Пастирите, които пасли тези свине, отишли в града и разказали за това, което се е случило. А по-нататък ние виждаме нещо удивително, неразбираемо: всички граждани излезли срещу Христос и вместо думи на благодарност за това, че Той дошъл в тяхната страна, освободил бесноватите, за това, че Той със Своето посещение освещава техния град, те Го молят да се отдалечи. И, разбира се, Господ не само не проявява никакво насилие, но даже и натрапчивост, Той напуща Гергесинските предели, сяда в Своята лодка и се завръща в Своя град.

В този момент за нас е важно, днес да кажем няколко думи за тази неблагодарност, която проявили тези хора. Те, би трябвало, да са във възторг. Сам Христос е дошъл при тях! Каква радост! И Той не просто дошъл, макар и това би било достатъчно, Той направил за тях благодеяние – изцелил двама човека, които на всички жители навявали такъв страх и ужас, че никой не можел да мине покрай тях. Но ние виждаме друго, - това качество на хората, което е било и по времето на земния живот на Иисус Христос, съществува и сега.

Това свойство на душата се нарича неблагодарност. Страшно чувство. Светите отци казват, че то се разпростира върху всички страни от живота на човека. Ако погледнем в семейството, неблагодарността се проявява тогава, когато между съпрузите пропада истинската любов, когато те забравят за всички обети: за взаимната вярност, за любовта, за предаността до гроб. Ние виждаме охлаждане на техните чувства, заядливи думи, обиди, упреци, виждаме, че у тях е останало само понятието за дълг, задължения и те „със скърцане със зъби” влачат съвместното си съществуване. От какво е възникнало това? – Те са загубили взаимната благодарност един към друг.

Това се проявява и у децата по отношение към родителите, когато те са неблагодарни за това, че родителите им са ги родили, възпитали, дали са им образование, помогнали са им да навлязат в живота. Същото виждаме и в отношенията между хората, когато се разваля дружбата между тях. Случва се, че хората са били приятели един с друг, а впоследствие, когато неблагодарният човек вижда, че тази дружба не му е много изгодна, а е изгодна дружбата с друг човек, той изхвърля старата дружба от своя живот. Нещо подобно на това, когато изнасят от стаята увехналия букет цветя, който не разпръсква благоухание, а вече смърди. Този човек се опитва да завърже нова дружба, но животът показва, че това не е за дълго, защото неблагодарният човек е много непостоянен, свадлив и неговата нова дружба също бързо се разпада.

Ние виждаме, че даже е опасно да правиш добро дело на неблагодарни хора. Когато правиш добро на неблагодарния човек, ти се радваш в душата си, благодариш на Бога за това, че по Божията милост и с Божията помощ си направил на този човек добро дело. И даже не се надяваш да получиш нещо от него, но просто по-човешки мислиш, че този човек ще ти бъде признателен, благодарен. Но неблагодарният човек е много коварен и, когато са му оказали някакво благодеяние, той чувства, че е станал нравствено длъжен на този човек и бърза да се освободи от този дълг… И вместо да отправи благодарност, този човек става пръв завистник и при първа възможност отговаря с жестока неблагодарност.

И така, ние виждаме, че прояви на неблагодарност има във всички сфери на нашия живот. Ще завършва моето кратко несъвършено слово, със сравнението, което един проповедник е привел за днешното евангелско зачало: „Благодарността на човека е подобна на орела, който, колкото по-високо излита във въздуха, толкова повече простори и възможности се откриват пред него. А неблагодарният човек е подобен на гергесинските свине, които била напълно доволни от калта и нечистотата на блатото”. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев