ИЗЦЕЛЕНИЕТО ОТ ГОСПОДА НА ДВАМАТА СЛЕПЦИ В ГРАД ЙЕРИХОН

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йеромонах Никанор (Лепешев)

В настоящата неделя, във всеки православен храм, на Божествената литургия се чете откъса от Евангелието от Матея, разказващ за изцелението от Господа на двама слепци в град Йерихон. Чули за това, че иде Спасителят, те тръгнали след Него, непрестанно възкликвайки: „помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!” И когато слепите успели да се приближат до Христос, Той ги попитал: „вярвате ли, че мога да сторя това?”. Те отговорили: „да, Господи!”, и тутакси се изцелили, прогледнали, чули от Спасителя: „нека ви бъде по вашата вяра”.

Тези двама жители на Йерихон били слепи физически, а ние с вас много често биваме слепи духовно. Нашите грехове, страсти, похоти помрачават нашето вътрешно зрение.

Първо, ние не виждаме Господа, тъй като сме далеч от изпълнението на Неговите заповеди: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.

Второ, ние не виждаме самите себе си, не осъзнаваме това, че нашата душа е смъртно болна, че тя остро се нуждае от Лекар, т. е. от Христос. А не виждайки болестта, не предприемаме нужните усилия за нейното излекуване.

Трето, не виждайки своите грехове, ние лесно ги забелязваме в околните. При това нерядко им приписваме лоши качества и мотиви, които те, на практика, нямат.

Четвърто, ние не сме способни да разпознаваме Божиите пътища в нашия живот. И, вземайки едни или други решения, най-често се отклоняваме от Неговата воля, което рано или късно води до плачевни последствия и за нас, и за нашите близки. Нали, както е известно, и пътят към ада бива постлан с добри намерения.

Ние можем да преодолеем тази духовна слепота само с помощта на Господа. Както Той изцелил йерихонските слепци, така ще изцели и нас, ако само усърдно и с вяра Го молим за това. Вървейки след Христос, слепите непрестанно възклицавали: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!” В това е техният главен пример за нас. Пример за това, че е необходимо не просто да се молим от случай на случай, не просто няколко пъти на ден, а непрестанно. Молитвата към Христа трябва да стане така непрекъсната, както дишането или сърцебиенето. А усилията по очистване на своята душа от греха - постоянни. И тогава Спасителят задължително ще ни избави от нашето вътрешно ослепяване. И ще каже: „нека ви бъде по вашата вяра”. Нека Господ да просвети нашите духовни очи и да благослови всички наши добри начинания.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

Източник: 
www.pravostok.ru