ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е големият празник - Успение на Пресвета Богородица. От всички Богородични празници, които имат равно достойнство в рамките на църковния Устав и църковния календар, по традиция, именно на празника Успение се отделя повече внимание и той е обкръжен от особената почит на вярващия народ. Пред нито един от другите Богородични празници няма пост, а преди Успение ние постим две седмици по същия устав, който е и за Великия пост, подготвяйки себе си за този ден, защото Успението – това е особено събитие от живота на Божията Майка и от историята на спасението на човешкия род.

Тропарът, т. е. основното песнопение, призвано да отобрази същността на празника, донася до нас неговия най-голям смисъл: „В успението не си оставила света, Богородице и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души”. Царицата Небесна, въпреки Своята земна кончина, която също се явява предмет на възпоменание в този празник, не оставила човешкия род, и акцентът тук не e върху смъртта, а върху това, че Богородица продължава да остава с човешкия род. А вторият акцент е върху това, че пребиваването на Богородица в човешкия род има спасително значение за всеки човек, защото, по Своите молитви, Тя избавя от смърт нашите души.

Какво представлява смъртта на душата? Нали словото Божие утвърждава, че душата на човека е безсмъртна. Бог е сътворил тленно смъртно тяло и безсмъртна душа. За каква смърт става дума? Смъртта на душата е нейното духовно разрушение, което се осъществява от силите на злото. Злото, ако то напълно поробва човешката душа, й носи смърт, разрушение; а ако се разрушава душата, тогава се разрушава човешката личност, нали Бог е създал и тялото, и душата, вместил и едното, и другото в единна човешка личност. А ако се разрушава душата, тогава в какво се превръща тялото? Тялото се уподобява тогава на тялото на животно, което няма безсмъртна душа; а значи, смъртта на душата превръща човека в звяр, в животно и затваря за него достъпа до Царството Божие, защото там няма да има животни - там ще има само безсмъртни човешки души заедно с ангелите.

За да бъде човек способен да запази душата си, Бог е надарил човека с много. Злото почти никога не явява своето безобразие по видим начин. Злото много рядко, само в своите екстремални прояви, всява в човека ужас и страх. Най-често злото живее редом с доброто, злото нерядко се гизди в ризата на доброто и тъмната сила придобива образа на ангела на светлината. Как да отличаваме в живота доброто от злото? За да бъде човек способен да прави това, Бог му дава особен дар. Той влага този дар в човешката природа, този дар е част от нашето естество. Ние го придобиваме даром от момента на раждането, затова е и дар. Това не е резултат от възпитание, образование, не е резултат, както казват сега, от инвестиране на средства в човешката личност. Това е Божи дар и всеки младенец, появяващ се на света, има този Божи дар вътре в себе си. Ние го наричаме нравствено чувство, нравствена природа на човека. Това е и тази сигнална система, която ни известява за това къде е доброто и къде е злото, и гласът на тази система е човешката съвест.

Злото в продължение на цялата история се стреми да разруши нравственото чувство у човека. За това са хвърлени всички сили на злото. В някакъв момент хората са започнали да налагат представата за това, че няма никакво природно нравствено чувства, че всяка нравственост е придобита, че това е резултат от човешкия опит и нравствеността зависи от условията за живот на човека, неговото възпитание, образование, от епохата, в която той живее; а затова няма никаква сигнална система – всичко е обусловено от условията за живот и личния избор на човека: ако човек счита  нещо за добро, тогава това се явява за него добро, а това, което той счита за зло, се явява за него зло. Всички тези мисли в течение на повече от 300 години се култивират чрез философията, политологията, културата. Всичко това е започнало не изведнъж, но постепенно, към XXI век, е станало общоприето мнението: не съществува никакво природно нравствено начало.

Но ето какво привържениците на този възглед не могат нито да обяснят, нито да отхвърлят. „Вие сте безсъвестен човек” - тази фраза без всякакви аргументи се използва и в Европа, и в Азия, и в Африка, и в Америка. Тя не изисква никакви обяснения. Хвърлена в личен конфликт или в публичното пространство, тя се разбира от всички без всякаква разшифровка, защото нормите на човешката нравственост са едни за целия човешки род. Именно защото те са едни, съществува такова понятие като справедливост. Справедливостта - това не е юридическо и още повече политическо понятие, както се опитват да ни убедят. Справедливостта – това е нравствено понятие, и ако законите се разминават с човешкото разбиране за справедливост, основаващо се на нравственото чувство, тогава хората казват: това е неправилен закон, това е несправедлив закон.

Ако в човешките отношения, в човешкото семейство се нарушава справедливостта, тогава хората остро чувстват това – еднакво на всеки континент. И колкото и да се стоварва върху хората огромната мощ на пропагандата, ненарушеното чувство за справедливост присъства в мнозинството от хората, в човешкия род, и, докато това е така, у човечеството има надежда за съществуване.

Нравственото чувство се разрушава не само от умствени построения, облечени в тогата на науката или философията. Нравственото чувство се разрушава по други начини и ние знаем за това. Когато човек нарушава Божия нравствен закон и чувства угризения на съвестта, тогава той търси за себе си оправдания и най-често ги намира, сравнявайки себе си с другите хора: „Не си струва така да се измъчвам. Е, да кажем, че съм извършил лошо дело. Но съседът върши къде по-лоши дела. А какво става в света? А какво показват по телевизора? Не, аз не съм толкова лош човек”. Нерядко това нравствено превъзпитание или, по-добре казано, опит да изтръгнеш от самия себе си гласа на съвестта и да го заглушиш, довежда до съответни резултати. Отново, тържествуващото, в крайна сметка, в общественото пространство, убеждение в това, че всеки човек сам за себе си определя какво е добро и какво зло, поробва мнозина и ги лишава от тази способност да различават с гласа на своята съвест доброто от злото.

Какво общо има с това Богородица? Със своите молитви Богородица избавя от смърт душите ни. По нейните молитви се спасяваме. Там, в Божието Царство, тя е отдясно на Своя Син и наш Бог. Но в успението си тя не ни е оставила. Ние декларираме това с думите на тропара на празника Успение, влагайки в тези думи особени чувства. Царицата Небесна е наша застъпница, Тя простира над нас Своя небесен Покров. Тя съхранява способността на всеки от нас да се съпротивлява на злото, под каквато и да е маска да се е скрило това зло, да различава добро от зло, да съхранява нравственото чувство, а значи, да съхранява надеждата, че ние няма да загубим своето човешко лице, няма да се превърнем в животните, ще запазим жива нашата душа.

И, може би, днес ние трябва по-особено да осъзнаем именно това служение на Божията Майка. Както никога ние трябва да я молим да запази живи душите на хората, на нашите съотечественици, пък и въобще на всички хора. Мъртвите души не могат да образуват жизнеспособни човешки общества. Мъртвата душа – това е мъртва цивилизация, това е краят на историята. Затова борбата за нравственото начало, за неговото запазване, борбата за истинска, а не мнима, пропагандистки натрапена справедливост – това е борба за живота на човешкия род. И както Царицата Небесна е послужила на делото на нашето спасение чрез Раждането на Своя Син и наш Господ, донесъл ни изкупление и избавление от греховете, така и след своята кончина и възнасянето на небето тя със своите молитви избавя от смърт душите ни. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев