Сеславският манастир „Свети Николай Мирликийски”

Версия за печат

Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски" е разположен на 21 км от София в южните склонове на Западна Стара планина, на около час път от село Сеславци. Обителта е основана по време на Втората българска държава/1185-1396 г./ и е част от комплекса от манастири Софийска Света гора. Жители на Сеславци разказват предание, според което владетел на местната крепост бил боляринът Сеслав, основател на селището. В твърдината някога е имало манастир, посветен на Света Дева Мария.

Когато османските завоеватели разрушават крепостта, манастирът до нея също е разрушен. На местните хора е забранено да го подновят, но те помнели и тачели местността като свято място. По време на чуждото владичество жителите на с. Сеславци имали някои привилегии и известно благосъстояние, защото охранявали и поддържали близкия планински проход. Така през XVI и началото на XVII в. с помощта на Атонския български манастир, на богатия съседен Кремиковски манастир и на местните хора, тук е издигната света обител, посветена на св. Николай Чудотворец. Църквата на Сеславския манастир е построена и изписана през 1616 г. Тя е най-голямата сред храмовете в Софийската Света гора. Изследователите приемат, че е построена заедно с църквите на Кремиковския, Курилския и други манастири около София. От надпис в олтара научаваме имената на ктиторите. Едното е „подружие" (съпруга) Драгана. Ктиторите специално отправят писмена молба за техен помен. В друг ктиторски надпис са записани имената на йеромонах Даниил и на софийския митрополит Йеремия, както и на другите дарители.

Най-голямата ценност на Сеславския манастир са великолепните стенописи, които още личат, макар и силно повредени. Зографите, работили тук, съвършено са владеели майсторството за изпълнение на стенописи на високо теологично и канонично ниво, което подчертава връзката на софийските манастири с Атонската Света гора. Повечето изследователи допускат, че автор на част от старите стенописи е Пимен Зографски, изографисал много манастири и църкви по това време в Софийско. В манастирската църква има три живописни пласта, като най- добре е запазен този от 1616 г. В него е представен пълният цикъл от евангелски разкази за живота на Христос. Много интересна е голямата композиция, представяща родословното му дърво - „Корен Йесеев". Наред със старозаветните патриарси са изобразени и български светци. В църквата са изографисани жени - мъченици за Христовата вяра. Под тях виждаме портретите на православните отшелници Иван Рилски, Прохор Пчински, Гаврил Лесновски и др., на мъчениците Георги Нови Софийски и Никола Софийски, както и на духовниците Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий Търновски. В църквата са изрисувани и светци войни и лечители, представени в царски облекла. Стенописите били придружени с обстойни обяснителни текстове на български език. В купола на храма е изографисан Христос Вседържител. Патронът на манастира свети Никола пък е изобразен в нишата на църковния вход.

Още в своето начало манастирът е духовен и културен център, в който се подготвят книжовници. Така се поддържал буден духът на българите от този край. Някога дворът на Сеславския манастир бил ограден с каменна стена и до нея били подредени двуетажни манастирски сгради със стаи за поклонници, килии за монасите, магерница и стопански постройки. В края на XVIII и началото на XIX в. Сеславският манастир е разрушен от кърджалийските набези и за известно време запустява. През 1832 г. отново е възстановен от игумен Харитон. До началото на ХХ в. Сеславският манастир е сравнително добре поддържан, но после запада като религиозен център. Известно време е лечебно заведение и около Втората световна война окончателно престава да действа. В него се настаняват германци, заинтересовани от близкото находище на уранова руда. През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато се разработват мини "Бухово", манастирът загубва своето значение на духовно средище и потъва в забрава, а достъпът до него е забранен заради секретността на района. През 1996 г. близката мина е ликвидирана. Манастирският храм е в окаяно състояние, но през 2005 г. е създаден проект за реставрация на стенописната му украса. Днес църквата е укрепена и приема вярващи. Дворът около нея е облагороден, направени са пътеки, застлани с плочи, поставени са красиви пейки.

Църквата на Сеславския манастир е ценно духовно и културно наследство и е обявена за паметник на културата. Всяка година на 6 декември, деня на св. Николай Чудотворец, хората от околността се събират на това свято място и честват Никулден, храмовия празник на обителта. Спазва се старата традиция да се дава курбан за светеца - пълнен шаран, печен на фурна, а жените месят и изпичат „никулденски краваи".

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/111013_seslavski_manastir.aspx