Германският манастир „Свети Иван Рилски”

Версия за печат

Германският манастир се намира в полите на Лозенската планина, над с. Герман, на 15 километра от София. От селото до манастира води около 5 км асфалтирано шосе. Той е част от комплекса манастири, наречен „Мала Света гора". Историята му е обвита в легенди и предания, които разказват, че е основан през Х в. от цар Петър I. Според местните жители тук било второто място на отшелничество на св. Иван Рилски, небесен покровител на българите. Той живеел тук в колиба, преди да се оттегли в Рила планина. Оттогава хората много почитат мястото и го приемат за свято. Вероятно цар Петър именувал манастира на светеца, с когото много искал да се срещне. Според легендата, когато разбрал, че идват пратеници на царя да го отведат при него, светецът тръгнал нагоре по рекичката да се скрие в Лозен планина. Скоро ожаднял, спрял се да се помоли на Бога за вода, и на това място бликнало свещено изворче - аязмо с лековита вода.

През византийското владичество Германският манастир получил грамота от император Алексий I Комнин, даряваща го с привилегии и права, и бил метох на Светогорския Зографски манастир. През годините на Втората българска държава обителта била важен книжовен център. При завладяването на София през ХІV в. от османските завоеватели, манастирът е разграбен и опожарен, но скоро след това е възстановен. През 1469 г. тук са пренощували мощите на св. Иван Рилски, при връщането им от Търново в Рилската обител. За това подробно разказва участникът в тези събития Владислав Граматик, който споменава, че по това време в Германския манастир имало игумен и монаси, и че той бил вече известен и действащ манастир.

За културната дейност, развивана в тази старина, свидетелстват няколко книжовни паметника. Единият е псалтир от края на XV в., издаден в Цетина. Това е един от малобройните славянски инкунабули (най-старите печатни книги), появили се между 1463 г. и 1500 г., след като Гутенберг създава печатната преса. В манастира имало богата библиотека с ценни старопечатни и ръкописни книги. През ХVІІ в. той е известен просветен център. В 1671 г. граматик Никола от софийското село Горни Лозен съставя и написва известния „Германски сборник", съдържащ служби и жития на отшелниците св. Иван Рилски и св. Йоаким Осоговски.

През ХVІІІ в. манастирът многократно е плячкосван и опожаряван от кърджалии. Въздигнат е през 20-те години на XIX в., когато е построен нов малък храм. След Освобождението на България обителта била възобновена. В деня на обявяването на Сръбско-българската война през 1885 г. местните хора започват изграждането на нов, пети поред храм на същото място с името „Св. Иван Рилски Чудотворец". Братята на прочутия възрожденски художник Станислав Доспевски - Никола и Иван Доспевски, изписват иконите върху иконостаса в църквата.
В края на ХІХ век манастирът е бил посетен от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които посадили две секвои, издигащи се величествено до църковната порта и днес. Вдясно расте по-малка секвоя, посадена от цар Борис III през 1937 г., в чест на раждането на престолонаследника Симеон ІІ.

Важен факт в историята на манастира е връзката му със Света гора. След Първата световна война България купува жито с пари на Зографския манастир в Атон. По-късно Андрей Ляпчев, премиер на България, връща дълга с осем манастирски имота, в това число и Германския манастир. Така през 1928 г. той е отреден за филиал на Зографски манастир, като игумен му е игуменът на Зограф. Затова периодично от Зографския манастир в Германския идват свещеници, в помощ на отеца тук, и в него се подготвят монаси за служба в Зограф.

В светата обител през едно „блажено лято" на 30-те години на ХХ в. отседнал големият български писател Елин Пелин и написал сбирката от разкази „Под манастирската лоза". Той посветил един от разказите на игумена йеромонах Сисой, с когото разговаряли за Бога и за света.

По време на социализма манастирът преминал под управление на Комитета за култура, а после и на Съюза на българските писатели. След дългогодишни спорове дали да се използва като музей, творческа база или нещо друго, портите на храма били заковани. За щастие, в началото на 80-те години на миналия век метохът е възстановен и оттогава е действащ. През 70-те години жилищният му фонд е изцяло преизграден. В Германския манастир се спазва строг светогорски монашески устав на богослужение и поведение.

Днес манастирският комплекс е много добре уреден и поддържан, има голям двор, потънал в зеленина. Манастирът е действащ, отворен е всеки ден за посетители и е един от най-посещаваните в Софийско. Обявен е за паметник на културата.

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/151113_germanski_manastir.aspx