СЛОВО В НЕДЕЛЯ 30-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА, ЗА НАСЛЕДЯВАНЕТО НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Христа братя и сестри! Колко често поради греховно лекомислие хората се оказват престъпници по отношение на самите себе си, на съкровищата на своите души. Дивакът, обменящ злато и бисери за стъклени мъниста, наричат глупак. Но как да наречем тези, които за дрънкалките на временните блага отдават блаженото безсмъртие?

Най-важният въпрос на нашето земно битие задал веднаж на Спасителя някакъв иудейски началник: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? (Лк. 18:18). Но отговорът, който Господ дал на този човек, го хвърлил в недоумение и печал.

Иисус Христос, говорейки за наследяването на вечността, започнал с нравствената азбука, дадена на хората още в древните заповеди: не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си (Лк. 18:20). Уви, и днес ние виждаме как за мнозина от тези, които се осмеляват да наричат себе си синове на Новия Завет, се оказват непосилни даже тези първични правила за спасение, преподавани още във ветхозаветните времена. Обаче иудейският началник издържал този първи изпит, отговаряйки на Господа: всичко това аз съм опазил от младини (Лк. 18:21).

И тогава Спасителят, гледайки с любов на събеседника, му казал: още едно не ти достига: всичко, което имаш, продай и раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небесата, и ела, върви след Мене (Лк. 18:22). Тези думи на Началника на Вечния живот не зарадвали, а опечалили иудейския началник. Той си представил блясъка на златото и среброто в неговите съкровищници, разкошно подредения дом, тучните стада и обширните поля – всичко, което този човек наричал свое. И всичко това той трябвало да раздаде на някакви бедняци, а после да тръгне след странстващия проповедник, да търпи студ, нужда и лишения? Той не можел да се реши на това. С ума си богаташът разбирал, че вечността е по-скъпа и от златото, и от стадата, и от земята, но над сърцето му властвал не Бог, там царувал мамонът, временното богатство.

Душата на иудейския началник се стремила към небесата, но притежанието на земни блага я притискало към земята както тежката камилска гърбица. По-удобно е камила да премине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие (Лк. 18:25), – казва Господ. Такова твърдение предизвикало у обкръжаващите Го изумление и ужас, и те попитали: Кой може да се спаси? (Лк. 18:26).

Господ предлага на хората да станат Негови наследници, да придобият Вечен живот в Царството Небесно. Земното наследство преминава от баща към син по правото на кръвното родство: синът обикновено и външно прилича на своя баща. А Царството Небесно може да бъде наследявано по правото на духовното родство, синове на вечността стават тези, в които оживява святият образ Божи.

Синът Човечески в цялата пълнота изпълнил дадените Му завети. Той наистина раздал на бедните цялото Си имане – на осакатения от грехопадението, на зацапания с нравствена нечистота, на бедния по разум и любов човешки род Спасителят донесъл Божествената Истина и Божествената Любов. Нямайки в земния живот даже покрив и пристанище, Синът Божи принесъл в Жертва за хората и самия този живот, отдал им Пречистата Своя Кръв и Пречистото Свое Тяло. Неслучайно скоро след беседата с иудейския началник за наследяване на вечността Иисус Христос разказва на апостолите за Своята бъдеща участ: ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, и ще Го поругаят , и ще Го бият, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и в третия ден ще възкръсне (Мк. 10:33–34). Ето примерът на съвършената Любов, явен от Спасителя на тези, които се стремят да влязат с Него в духовно родство, да наследят Вечния живот в Горното Царство.

Кой може да се спаси, кой може да достигне подобно съвършенство? Никой от обикновените хора, защото Син Човечески бил на земята Единственият Безгрешен, всички останали са подвластни на греха. Със собствените си слаби сили човек не може нито да преодолее първородната нравствена повреда, нито да се противопостави на козните на дявола. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лк. 18:27), – казва Спасителят. Вседържителят подава крепка ръка за помощ, Своята спасителна благодат на хората, изкупени от Кръвта на Сина Човечески. Но за придобиване на Божията помощ по пътя към вечността е необходимо човешкото сърце да Го избере за свой Господ, Небесният Отец да бъде в човешката душа единствен Властелин.

Никой не може да служи на двама господари: защото единия ще намрази, а другия ще обикне; или за единия ще се старае, а за другия ще нехае. Не можете да служите на Богу и на мамона (Мат. 6:24), – казва Спасителят. И всеки, който иска да влезе в Царството Небесно, трябва постоянно да се задава въпроса: Божи слуга ли е той или роб на своето земно имущество, на своите удоволствия, на своите пороци и навици?

В призива на Сина Божи да нямат на земята нищо свое и да вървят само след Него внимавали отшелниците, пустинниците, иноците. Това е най-трудният път, пълен със страшни опасности, – да вървят по него могат само смирените и силните духом, защото без мъжество не може да издържат отричането от света, а без смирение е невъзможно да избягнат погубващата душата горделивост. Това е достъпно само за малцина, без особено призвание по-добре и да не се опитваш да встъпваш на монашеското поприще. Всеблагият Господ отворил пътя на спасението за всеки и на всяко място, стига само гърбицата от нечисти страсти да не навежда човека към низостта, блясъкът на светските съблазни да не затъмнява неговото духовно зрение.

Всеки от нас има свой „мамон”, своя „камилска гърбица”: или навикът да сплетничи и осъжда ближните, или преследването на развлечения, или чревоугодие, или просто потапяне в делнични грижи. И на тези нищожни „господари” ние угаждаме, забравяйки за служението на Бога, в тези нищожни неща полагаме своето „съкровище”, пренебрегвайки безсмъртието!

Свещеното Писание не трябва да се тълкува твърде буквално, подобен подход е чужд на духа на учението за Божествената Любов. За живеещите в света, грижещите се за семействата, водещи скромен начин на живот е не само невъзможно, но и няма никаква необходимост да продават своето имущество и да го раздават на бедните – достатъчно е да дават милостиня според възможностите си. Но имуществото на човека не е само в парите и вещите. Спасителят ни призовава да делим с нуждаещите се своето имане – съкровищата на ума и знанията, отзивчивостта към техните беди и грижи и, главното, топлота на сърцето.

Материалното богатство от „иглено ухо”, от непреодолима преграда по пътя на спасението може да се превърне в подкрепа на този добър път, ако притежателят на богатството не робува на мамона, но влага свои средства в благотворителност, ако със своето богатство служи на ближните и Църквата, а с душата – на Господа. Свети Йоан Златоуст казва: „Бързайте преди вашето богатство да изчезне, да го отдадете за съхранение в недрата на бедните, като цена за Небесното Царство. Може би, човешката злоба ще похити богатството у вас; може би, вашите страсти ще го погълнат; в крайна сметка, смъртта рано или късно ще ви раздели от него. Единствено християнската любов ще предпази вашето богатство от всякакви злополуки; тя единствена ще ви направи негови вечни притежатели, тя единствена го полага във вечното светилище, от където никой не може да го похити, и ви дава право да се ползвате от него в лоното на Самия Бог”.

Възлюблени в Господа братя и сестри! Спасителят казва, че никаква жертва, принесена в този свят заради Бога и ближните, не остава без награда в другия свят. Делата на благочестие и в земния живот принасят скъпоценни плодове, тези плодове са спокойствие на съвестта и мир в сърцето. Доброто е самоценно, за щедрия е по-приятно да дарява, отколкото да получава подаръци, най-голямото съкровище за истински обичащия е самата любов. Безкористието на служението, радостта на самопожертването – ето свойствата, по които ще се узнаят наследниците на Горното Царство, последователите на Милосърдния Спасител.

Нека молим Господа, да се удостоим и ние, отглеждайки в себе си кълновете на християнската любов, на свещеното осиновление от Небесния Отец. Бог на мира. Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), нека ни направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин. (Евр. 13:20–21). Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев