ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешното Евангелие ни говори за тайната на благодарението. Десет прокажени се изцелили. И един от тях се завръща да въздаде слава на Бога и да Му принесе благодарение. Защо не се върнали всички при Христос, да благодарят на Бога за това чудо? Защо не девет от десетте? Къде са останалите?

Нима не получават хиляди хора всеки ден изцеление, а в храма на молитва стоят само няколко десетки. Нима Бог не дава на всички слънчевата светлина, а само няколко стотици идват с благодарение. Нима малцина имат любов и земен успех, и богатство, и мъдрост, и веселие, и приятели, и деца? Къде са те? Още повече, само един от тях, както разказва Евангелието, „ като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше; и той беше самарянин" (ст. 15-16). За съжаление, и в нашия живот става така: получили полза от човека, ние по-нататък го пренебрегваме. Желаем да прославим Бога и не забелязваме това, че Бог е действал чрез определен човек. Особено това се отнася за християнския живот - за духовния живот, когато става дума за изцеление на нашата душа от греховната проказа.

Получили полза от духовника, от наставника, ние забравяме за него и продължаваме своя път, подобно на тези деветима изцелени иудеи, мислейки, че изпълняваме закона. Но когато пренебрегваме с това човека, който ни е изцелил от греховната проказа, ние не получаваме по-нататъшно изцеление. А да получиш някаква полза - това още не значи да бъдеш спасен. Така и деветте изцелени. Те са щастливи, защото са получили просимото. Но не им идва наум да принесат хвала на Подателя на това благо. Само един, отхвърлен самарянин, се спрял в изумление пред изцеляващия, спасяващ Бог и се устремил да въздаде хвала Нему. Девет от десетте получили изцеление, но загубили Изцелителя.

Много чудеса ни дава Господ и Сам, и чрез Своите неизброими светии. И във всяко чудо е милостта на Живия Бог, на Този, Който се ражда заради нас, облича се в нашата плът, взима на Себе Си тежестта на нашата вина и на греха, обезобразяващ всичко в нашия живот, и се възнася на Своя Кръст, за да ни даде не временно облекчение от нашите страдания, а нов живот със Своето Възкресение.

Братя и сестри! Ние трябва да благодарим на Бога за всичко, да благодарим даже за изпитанията и страданията, които Той ни изпраща. Един подвижник е казал: „Неискрен в любовта е този, който не благодари на Бога в скръбта, както и в радостта”. А друг отговорил: „Неискрен е този, който не приема скръбта като радост и ударите като благословение”. Любимата молитва на св. Йоан Златоуст били думите: „Слава Богу за всичко!”

Гордото сърце, братя и сестри, не може да благодари на Бога, гордото сърце винаги е озлобено, то постоянно е в смут, то е винаги недоволно. Достатъчно е понякога за гордия човек да чуе някаква дума, даже достатъчно е неприветлив погледа, за да се изпълни сърцето му с ненавист. Сърцето на гордия не знае духовната радост - висшето щастие. Само на смирените се откриват тайните Божии и тайната на Божествената любов, само смиреният може да благодари на Бога за всичко.

Бог търси нашето благодарение, не защото се нуждае от това, а защото от това се нуждаем ние, защото чрез благодарение ние можем истински да се приобщим към Него и към всичко, което е у Него. Може би, ние повече от всичко днес се нуждаем от това да се научим в отговор на кръстната Христова любов да славим Бога за всичко и преди всичко за големите скърби и болести, с които Той сега ни посещава, защото благодарение на тях ние не сме в състояние да се спрем на нещо земно. И благодарение на тях ние по-добре започваме да разбираме, че просто не съществува друг адекватен отговор на Божията милост, освен да принесем сами себе си в благодарение на Него.

Изглежда, Господ послужил на прокажените за постигане на техните земни цели, а сега за какво им е нужен? Добре е за нас, ако ние днес, идвайки до последната черта, се уповаваме само на Божието чудо. Но горко ни, ако ние търсим само изцеление от нашите външни скърби, избавление само от тази беда, в която сме се оказали, а не търсим единственото чудо - Самия Христос, без Когото животът е безцветен, загниващ пред очите ни, без значение дали сме в благополучие или в нещастие. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев