УСМИВКАТА

Версия за печат

                                                                                                                                  
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада, и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момчето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момченцето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният човек поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето, а то се възхитило. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момченцето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лице на сина си, че го попитала:

- Какво те направи толкова щастлив?
 
Момчено отговорио:
 
- Обядвах с Бог.

И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило:

- И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал!

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал:

- Татко, какво те направи толкова щастлив?

Той отговорил:

- Ядох сандвичи с Бог в парка.

Преди синът да успее да каже нещо, старецът добавил:

- И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах!

Много често ние не виждаме Божия образ у човека, подценяваме силата на едно докосване, на една усмивка, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всичко, което може да промени един живот към по-добро. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот.

Прегърнете всички еднакво и обръщайте внимание на малките добрини и радости в живота! Търсете винаги Бога и не пропускайте да Му благодарите!