НЕДЕЛЯ НА ВСЕОПРОЩЕНИЕТО

Версия за печат

С устата на великите пророци Натан, Иона и други словото Божие призовавало и ни призовава към покаяние. Предтечата Господен Йоан и Сам нашият Господ Иисус Христос добавя към този призив: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2; 4:17).

Великият пост, в чийто период встъпваме, е време за покаяние и приближаване към нашата земна и небесна Пасха – към нашето избавление, към Царството Небесно. Времето на Великия пост – това е време за покаяние и очистване. Без покаяние няма очистване, а без очистване няма спасение. С покаяние, както ние току-що чухме от църковната молитва, се оправдал митарят, опростена била грешницата, покаянието отворило за благоразумния разбойник вратите на рая, с покаяние отреклия се апостол Петър бил опростен и възстановен в апостолско достойнство.

Истинското покаяние се предшества, според учението на Църквата, от едно необходимо условие – опрощение на обидите и примирение. Всички ние живеем в общество, заедно се трудим и заедно извървяваме житейския си път. Ние вървим заедно и сме длъжни да вървим заедно. Ние трябва да се разбираме един друг и да си помагаме, защото, само носейки един теготите си, може да изпълним закона Христов (Гал. 6:2).

Встъпвайки в периода на Великия пост, да се опитаме, братя и сестри, да се отнасяме с търпимост един към друг, а ако ни стигат сили за това, да бъдем и добри спътници един на друг. Колкото по-близо идваме до Царството Небесно, толкова повече сее приближаваме към живия Бог и един към друг, и с това става по-невъзможно нашето безразличие, нашата злопаметност. Само, който обича другия, е изпълнил закона Христов (Рим. 13:8).

Защо трябва да прощаваме на своите ближни? Да прощаваме греховете на ближните – това е закон на Евангелието, това е повеление на Самия Господ. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците” (Мат. 7:12): искате ли да бъдете простени -прощавайте; искате ли да бъдете обичани - обичайте; искате ли да не бъдете обиждани - не обиждайте. И в Господнята молитва, която ни е дал Сам Бог, ние просим: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си " (Мат. 6:12). И ако ние не прощаваме дълговете на нашите длъжници, тогава, произнасяйки думите на това прошение, ние лъжем пред Бога. Такава молитва не ще ни донесе ни мир, ни Божието благоволение.

За какво трябва да прощаваме на нашите ближни? За всичко, което от опит разбираме и чувстваме в себе си, което ни оскърбява и причинява болка. Всичко това е необходимо да прощаваме и изкореняваме. Само във взаимно смирение, разбиране и всеопрощение е възможно за човека да придобие душевен мир и да встъпи на пътя на покаянието, приближавайки се към Бога.

Враждата между нас произвежда грях, с който трябва да се борим. Грехът, според учението на светите отци, е разпален огън: според степента на намаляване на горивното вещество огънят угасва, при прибавяне на веществото – с още по-голяма сила се разгорява. Съзнавайки своята отговорност пред Бога и хората, встъпвайки във Великия пост, да намалим днес, братя и сестри, горивното греховно вещество – обидите един към друг, да се постараем да устроим своя живот съгласно с думите на свети Димитрий Ростовски: от сутринта бъди в молитвата серафим, в труда - херувим, в обноските си с всички - ангел.

На пътя на всепрощението се срещат много препятствия. Главното от тях е нашето самолюбие и сатанинска гордост. Вреди на този път и врагът на нашето спасение дяволът. Но в сравнение с тези средства и възможности, които ние притежаваме, тези препятствия са нищо. С нас винаги е Бог и Неговата всесилна помощ, благодатта на Светия Дух, помощта на светите Ангели, молитвеното застъпничество на светите угодници, религиозния опит, учението и уставите на светата Църква. С нас е Бог! А какво може да бъде повече, по-силно и надеждно от това? С това съзнание да подходим към отговорния момент в нашия живот. Да изтръгнем от своето сърце всякакви обиди и огорчения, от душа да простим на нашите ближни и далечни - и тогава ще ни прости Бог.

Господи Боже, изведи душите ни от египетския греховен плен, въведи ни в пречестната пустиня на спасителния пост, води ни с огнения стълп на Твоята Божествена правда и неизказано милосърдие, храни ни с манната на Твоята Божествена Евхаристия и ни въведи в Ханаан на чистотата и светостта. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев