СЛОВО СЛЕД ВЕЛИКОТО ПОВЕЧЕРИЕ С ЧЕТЕНЕ НА КАНОНА НА ПРЕП. АНДРЕЙ КРИТСКИ ВЪВ ВТОРНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес вече е втората вечер на Великия спасителен пост. Ние с вас на великото повечерие се молихме с големи поклони. Величието на покаянието се изразява от Църквата в канона, който се чете в първите четири вечери на Великия пост - Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски.

Ние сме свикнали всичко да ускоряваме, да правим повърхностно. Но макар и за това време ние трябва да се научим да се смиряваме (не така, както обикновено се смиряваме, а в по-голяма степен) и да се научим да обичаме - не повърхностно, а изразявайки своята любов към Бога чрез вървене по пътя на покаянието, по който са минали вече милиони хора от Ветхия Завет. И в Новия Завет, ние знаем, се изпълнило това, което очаквали тези хора, за които ние днес си спомнихме от думите на Великия покаен канон: тяхната любов към Бога победила греха.

Разбира се, искало ни се е винаги да обичаме Бога така, както в тези спасителни дни, но грехът се опитва да ни застави да му се поклоним, - не на Бога, на Когото ние сега се кланяме до земята, а на греха, на дявола, който искал да застави Христос да му се поклони. Ние помним, че Господ постил четиридесет дни в юдейската пустиня. И в края на поста дяволът започнал да Го изкушава: „Ти огладня! Ти искаш да ядеш! Ти си Бог! Ти можеш да кажеш на камъните и те ще станат хлябове! Ти си източил вода от камъка! Ти можеш да утолиш жаждата си, даже ако няма вода”. Но Господ отговаря: Не само с хляб ще живее човек, но с всяка дума, излизаща от Божиите уста (ср. Втор. 8:3).

Ето ние с вас сега се опитваме да започнем да усвояваме думите на вечния живот, на тази храна, която може да ни помогне да отслабим привързаността към земната храна, защото всички ние знаем: колкото и да яде човек, все едно не ще се насити. А храната за душата няма граници Човек може безкрайно да се насища с Божията благодат, защото Бог Сам е безкраен, защото Той е величието на всичко това, което ние с вас можем да си представим.

Разбира се, на всички нас ни се иска да се издигнем над своята низост, над своето неумение да слушаме Божиите слова, да участваме в службата. Ние сега едва започваме да се вслушваме в тази музика на покаянието, която е заложена в църковната служба, която ни помага да живеем, за да не падаме всеки път. А на човек му се налага да се кае: „Ето, пак паднах”. А защо? Защото не се е научил да събира, не се е научил да пази. Ние трябва да участваме в живота на Църквата, в този живот, който ни заставя да послужим на Бога. А на Бога може да се послужи чрез служение на ближния. И затова нека помним думите на Йоан Кръстител, които той казал, когато го питали какво да правят, за да им се простят греховете. Той казал:” Сътворете плодове, достойни за покаяние” (ср. Мат. 3:8) Грехът – това е низост, Содом и Гомор – това не е най-ниското място на земята, а Голгота - 600 метра над морското равнище. С други думи, трябва да възлезеш на Голгота, като не се боиш да превъзмогнеш своето нежелание, и вместо грях да сътвориш добродетел. Тази добродетел ни приближава към нашата Голгота и към нашето стоене пред Бога, защото ние не знаем, часа, в който Господ ще дойде за душата ни.

Нека бдим и се молим, да не дойде напаст, та дяволът, който като рикащ лъв, търси, кого да погълне (ср. 1 Петр. 5:8) да не ни увлече в своите мрежи. Ние сме чада Божии и имаме сила. Ние трябва да се научим на това, за което се говори в молитвата на св. Ефрем Сирин: да виждаме своите прегрешения и да не осъждаме своя брат, да се научим на това, за което се говори в първата част на молитва: не ни давай да се увлечем в страст, а ни дай дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев