СЛОВО В НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас с Кръстопоклонната неделя - особен ден на Великия пост, когато ние се молим пред изнесеното от олтара изображение на Кръста Господен, взирайки се в страдащия Спасител, и се стараем да осмислим всичко това, което е станало преди две хиляди години на Голгота, да осмислим какво означават страданията, които Божият Син претърпял от човешките ръце. И колкото по-дълбоко се замисляме над този символ на християнското спасение – Животворящия Кръст, колкото по-дълбоко се опитваме да проникнем в тайната на страданията на Бога на Земята, толкова повече ни се открива смисълът на това, което от пръв поглед изглежда като безумие, нещо нелогично, случайно, ненужно, но при това непременно преследва всеки човек, - това са нашите собствени страдания, нашия собствен кръст.

Забележително се е изказал за кръста свети Теофан Затворник: „Кръстът се е срастнал с нашето земно битие в този момент, когато се затворили за хората вратите на земния рай”. Действително, когато човек се е отлъчил от общение с Бога, символ на което било изгонването на човека от рая, той се сблъскал лице в лице с тази реалност, с този живот, който носел в себе си страдания. От страданията не може да ни избави нищо - нито напредналата наука, включително медицината, нито усилията, насочени към обезпечаване на социална справедливост, нито други достижения на човешкия разум. Когато със силата на научното знание ние изключваме една беда, идва друга. Ние сме се научили да лекуваме много болести, но сме създали цивилизация на стреса, която стоварва върху нас множество опасни предизвикателства, и душата се измъчва и боли понякога по-силно, отколкото от физическа болест.

Ние знаем, че болестите, страхът от смъртта, измяната, предателството, клеветата, лъжата, човешката злоба раняват нашето сърце, и даже много закалени хора не са способни да се оградят с такава броня, която би ги спасила от зловредното влияние на заобикалящия ги свят. Даже тези, които живеят напрегнат религиозен живот, които напълно се изолират от света, изпитват скръб и страдания, а иначе и не може да бъде, защото страданието е резултат от греха, то е влязло в плътта и кръвта на човешкото битие.

И нерядко възниква въпросът, на който хората отговарят различно: а защо именно на мен се е паднал този кръст? Защо аз се разболях, бидейки млад, силен, енергичен, и това ми попречи да направя кариера, да създам семейство, да стана богат и благополучен? Защо мен, достигнал висоти в своята професионална дейност, станал човек значим, уважаван, богат, изведнъж ме застигат някакви нещастия и се налага да започвам всичко отначало? Защо на човека, живеещ добър християнски живот изведнъж се налага да се сблъсква с лъжата, с клеветата? Защо всичко това на мен? Нали не съм направил това, за което говорят хората…

На тези безкрайни въпроси, които възникват у всеки човек, даже у вярващи, има само един отговор, който ние добре трябва да знаем: кръстът не е наказание. Ако би било така, тогава хора свети, добри, честни не биха се подхвърляли на кръстни страдания. Но доколкото страдат всички - и добри, и зли, и праведници, и грешници, - то смисълът на страданията следва да се разбира иначе, той е нещо друго.

И ето Кръстът, който лежи днес посред храма, ни помага да отговорим на въпроса: а какво означава страданието? Какъв е неговият смисъл? Нали Господ нямал никакъв грях, но човешката злоба, клевета, завист връхлитали върху Него в такава мяра и с такава сила, че Го довели до Кръста. Той бил умъртвен, бидейки не само невиновен, но и безгрешен. Жертвата, която Той принесъл, имала очистителна сила за целия човешки род. Сам Христос не се нуждаел от никакво очистване, защото не бил грешен; но Неговата Кръв, пролята на Кръста, умива целия човешки род. В тази жертва е потенциалът на обновлението, на спасението, очистването; в нея е залогът на Царството Божие за всеки човек.

Какъв е тогава смисълът в нашите собствени кръстове? Взирайки се в Кръста Христов, прониквайки в смисъла на Голготската Жертва, ние можем да разберем смисъла на нашите страдания: те ни се дават за нашето очистване. Няма безгрешни хора: няма човек, който да живее и да не греши. А какво е нужно, за да бъдат простени греховете? Достатъчна ли е думата „прости”, казана на наш близък, роднина, на наш колега, наш събрат? Това не е достатъчно. Както престъпването на светския закон се изкупва със страдание, свързано с ограничаване на свободата, така и престъпването на Божия закон, по Божествената справедливост, не може да изключва страданията на този, който е нарушил този закон. И това не е наказание, но Бог ни изпраща този кръст, за да можем, правилно носейки нашия кръст - без ропот, без осъждане, без вътрешна злоба, без ожесточение, - да изкупим нашите собствени грехове. Същият този светител Теофан Затворник забележително казва: „По-добре да потърпиш в този живот, отколкото да пострадаш в живота в бъдещия век”. Преминавайки достойно изпитанията, които срещаме по пътя си, носейки кръста си по християнски, както учи Сам Господ със Своя пример, ние очистваме душите си.

Носенето на кръста не само е сродно с покаянието, но даже е повече от него. В покаянието могат да присъстват елементи на неискреност, човешка слабост: в нещо не се разкайваме докрай, пред един духовник се каем така, пред друг - иначе, и навсякъде присъства нашата слабост, нашата ограниченост, а понякога и нашето лукавство. А ето носейки кръста, истински изкупваме пред Бога своята вина. И ние трябва да помним за това и да приемаме кръста с радост – с това ние се отличаваме от хората, които не вярват в Бога и които страданието разрушава, не оставяйки често никакви шансове да продължи този живот, който човек привикнал да живее.

Християнското разбиране за страданията въоръжава човека с колосална духовна сила, правейки го непобедим, непреклонен. Именно така възприемали страданията светите мъченици. Никой не отхвърлял мъченическия венец, никой не тичал към прокураторите, измолвайки пощада, - християните посрещали със спокоен, незлоблив, мирен поглед приближаващите се страдания и самата смърт, ужасявайки със своята сила палачите.

Нищо не се изменило от тогава, когато кръстът на християнина се свързвал с гоненията. И днес ние преминаваме през тежки изпитания в личния, семейния, обществения живот, когато понякога не достигат сили; и ние роптаем против Господа, а понякога и хулим името Божие, възнасяйки към небето въпрос, в който няма смисъла: „защо, Господи, Ти си ми пратил това?”, не познавайки Божествените пътища

На подобни богохулни въпроси няма отговор. Бог на всекиго дава кръст според силите, за да ни избави от страдания във вечния живот. Но носенето на кръста има не само есхатологическо значение, но и значение за нашия вътрешен, духовен живот, а също за нашето общение с другите хора, защото човек, съзнаващ смисъла на страданията и приемащ ги като кръст в спасението, получава възможност и сила да изменя към по-добро своя живот и живота на обкръжаващия го свят. Такова е послание днес за всички нас от Кръста Господен, пред когото коленопреклонно се покланяме в средата на Великия пост. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев