ПРОПОВЕД В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЕЛИКА СРЯДА

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Денят Велика сряда, т. е. утрешния ден, е посветен на забележително събитие – на това как Господ в навечерието на Своите страдания посетил дома на човек на име Симон (вж. Мат. 26:6-13). И ето по време на вечерната трапеза в този дом дошла жена с леко поведение и, разбила съсъда със скъпоценно миро, го изляла върху Господа и Спасителя.

Обикновено с миро помазвали царете. Тази течност струвала огромни пари – може би, всичко, което спестила тази жена, тя го вложила в това да придобие миро. От гледна точка на здравия смисъл постъпката е безразсъдна. Ненапразно Юда, който бил човек скъперник, нечестен, който бъркал в кутията, където се събирали общите пари на всички апостоли, възнегодувал, защото извършеното от жената не съответствало на неговата вътрешна житейска нагласа. Но Господ, обръщайки се към апостолите, казал: „Това, което направи тази жена, ще стане известно на целия свят, навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието”. И в днешното богослужение ние прославихме тази постъпка, прославихме безпътната жена, която чрез свое жертвоприношение получила опрощение на греховете. Греховете й били простени, тя очистила душата си, помазвайки тялото на Спасителя, отиващ на страдания и смърт.

Струва ни се понякога, че в живота всичко следва да се прави изключително разумно, подчинявайки своите постъпки на логиката, на рационалния подход към проблемите, с които ние се сблъскваме. Обаче живеещите по такъв принцип хора нерядко осъзнават към края на живота си, че много са лишени – лишени са от вътрешната радост, от мира, от покоя. Тези хора понякога постигат големи успехи в кариерата, в бизнеса, когато в резултат от работата придобиват печалба, те не разбиват скъпоценни съсъди с миро, те спестяват пари за нещо друго.

Но нали има и такива, които постъпват, от гледна точка на мнозинството, безразсъдно - навярно има такива и сега сред нас. Едни, отказвайки се от всичко, което е скъпо, близко, разбираемо за мнозинството от хората, отиват в манастир и целия си живот посвещават на Бога, на молитвата, на вършене на добри дела. Тези постъпки до днес мнозина наши съвременници не могат нито да разберат, нито правилно да оценят. А нали тези постъпки са сродни на тази, която е извършила жената. Тя вложила всичките си средства в скъпоценното миро, а човек, престъпвайки манастирската ограда и ставайки монашестващ, посвещава целия си живот на Господа.

Но ние знаем, че подобно нещо нерядко се върши и в света. Светските хора, които, престъпват логиката и рационализма в своите действия, вършат нещо, което едни наричат героизъм, а други - безразсъдство. Ние знаем, че в тежки моменти, когато над нашата Родина надвисвала смъртна опасност, мнозина, без да се замислят, отдавали за Родината живота си. Тази постъпка е практически необяснима от гледна точка на зрения така наречения здрав смисъл, по който днес живеят твърде мнозина, но именно благодарение на героизма на нашите воини ние спечелихме победа в страшната война.

И в мирно време се вършат такива „безразсъдни” постъпки. Когато големият началник, който би могъл да си отседи в своя кабинет, намира смъртта, спасявайки хора от обхванатия от огъня дом, той от гледната точка на твърде много хора, извършва безразсъдна постъпка. Но ако този забележителен човек бе останал жив, на въпроса защо е постъпил така, а не иначе, той навярно би отговорил: „Иначе не би трябвало да се постъпи”.

Ние трябва да се научим да вършим постъпки, които сякаш отиват против общото течение на живота. Сега мнозинството от хората се грижат за материалното благополучие, за това колкото е възможно повече да потребяват материални ценности. За мнозина това става единствена цел, а средствата за масова информация, телевизията, Интернет нерядко правят от такива хора национални герои, създавайки абсолютно лъжовна система на ценности, в която са потопени нашите съвременници, в това число младежта.

Способността да извършваш героични постъпки, принасяйки в жертва самия себе си, или това, което ти е скъпо, или това, което си натрупал за дълги години, трудейки се в името на висши цели; способността да отдадем своя живот за ближните си, както ни призовава Господ; способността да посветим своя живот на Бога, отказали се от много ценности на този свят – всичко това са безразсъдни постъпки, които придобиват най-голяма ценност в Божиите очи.

Бог никога не ни е длъжник, ние имаме дълг към Него. И ако правим нещо заради Него, особено ако проявяваме грижа за тези, които се нуждаят, за болните, нещастните, сиротите, възрастните, престарелите, самотните хора, тогава Господ ще приклони към нас Своята милост.

Днес аз получих забележително писмо от един богат човек, който харчи много пари, за да помага на бездомните. И ето той пише: „Ние сме привикнали да се покланяме на Бога, гледайки прекрасните икони. Аз се уча да се покланям на Бога, гледайки нещастните хора, защото в тях се отобразява лика на страдащия Спасител”. Тези забележителни думи ви приведох днес, за да стане ясно: ние ставаме християни, истински ученици на Спасителя, когато, извършвайки безразсъдни, от гледна точка на мнозина, постъпки, на дело отдаваме себе си на ближните си, служейки с това на самия Бог. Нека Господ укрепи всички нас именно в такъв начин на живот, в такива мисли и в такива дела. Бих искал да ви пожелая Божията помощ във вашия живот, душевен мир, крепки сили, радости в навечерието на Светата Пасха и особено - Божествена радост в светозарната нощ на Христовото Възкресение. Нека светлината на Възкресението, нека радостта от общението с Възкръсналия Господ да ни укрепява в нашите житейски пътища. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев