Сърдечно приветствам всички вас, скъпи отци, братя и сестри, с настъпващия празник на спасителната Пасха Божия. Ние отслужихме Литургията на Велика събота, която, съгласно Устава, се съединява с вечерното богослужение. Именно с вечерното богослужение според литургическата традиция на нашата Църква се открива и прославя следващия ден, и доколкото Литургията на Велика събота се съединява с вечерня, то това означава, че ние вече сме встъпили в празника на Пасхата Христова.
И, все пак, доколкото ние извършваме Литургията сутринта, а не вечерта, както това е било в древността, целият ден на съботата се посвещава на особено събитие. Господ след смъртта Си слязъл в ада и извел от ада праведниците. Той влязъл там, където силите на тъмнината имали абсолютна власт, и с това самият Господ Иисус Христос, Синът Божи засвидетелствал тази власт, за която Сам казал в Своето слово: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18). Дяволът няма власт даже над ада, защото Господ слязъл в тези адски бездни, разрушил оковите, свързващи праведниците, извел ги от ада във вечните и Божествени обители и на всички нас засвидетелствал Своята безгранична власт над небето и над земята, а значи, и над цялата човешка история. Той засвидетелствал Своята Божествена сила, с която никой не може се мери, Той засвидетелствал Своята победа.
Доколкото ние отслужихме Литургията сутринта, както вече казах, и ни предстои още цял ден, ние трябва да го прекараме под знака на тази молитва, която се произнесе по време на Литургията: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите идва на заколение и се принася за храна на вярващите”.
Прославяйки спасителната смърт на Господа и Спасителя, подготвяйки себе си за радостното посрещане на Неговото Възкресение, ние трябва да прекараме този ден по особен начин. И това не е просто, защото обикновено днес се извършват много домакински дейности – хората се готвят за Пасха, почистват своите жилища, готвят пасхална трапеза. Мнозина, несъмнено, се уморяват от всички тези житейски грижи, особено нашите жени. А там, където има умора, там понякога се появява раздразнителност, и нерядко става така, че празникът се помрачава от някакви дребни битови конфликти, свързани с тази умора.
Ето от такъв род конфликти ние трябва днес да страним. Ние с мисълта си трябва да страним от всичко това, което се пази в нашата памет и което извиква у нас чувство на огорчение, несъгласие, още повече злоба. Ние трябва да отсичаме всички тези възпоменания, ние трябва с мисълта си да се устремим към Светото Възкресение, „да сдържаме езика си от зло (вж. Пс. 33:14). По-добре да пазим мълчание, отколкото чрез слово да влизаме в осъждане и други грехове.
Нека Господ да ни помогне достойно да прекараме оставащите часове от Велика Събота, та с радост, в душевен мир, с дълбока вяра в спасението, което ни е донесъл Господ, да посрещнем тази светозарна нощ на Светата Пасха. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев


