СЛОВО СЛЕД КРАЯ НА ПАСХАЛНАТА ВЕЛИКА ВЕЧЕРНЯ

Версия за печат

Всечестни отци, скъпи братя и сестри! Христос воскресе! Църквата повтаря тези думи вече много векове подред. Тези думи за първи път били изречени от тези, които станали свидетели, очевидци на Христовото Възкресение, които видели възкръсналия Господ, които беседвали с Него, на които Господ се явявал. Тези думи за нас сега са по-скоро приветствие, те са влезли в употреба в нашия всекидневен живот, но не в живота на Църквата Христова. Към тях Църквата никога не може да привикне, защото не може да привикнеш да живееш, не може да привикнеш да обичаш, не може да привикнеш да възкръсваш.

Тези думи са победоносен химн, символ на нашия живот, символ на нашата надежда и сбъдване на нашите надежди. Но човечеството винаги е търсело доказателства за Христовото Възкресение. „Блажени, които не са видели, но са повярвали” – казва Господ. Действително, те са щастливи, защото в отговор на своето открито сърце Божествената светлина, нетварната енергия се излива от Божия престол върху човека, просвещавайки го вътрешно, обогатявайки го, възвисявайки го, правейки го син Божи по благодат. Но не всеки човек е способен да възприема вярата в своето сърце, често пречка за това е неблагочестивият начин на живот, нашата приземеност, понякога нашето нежелание да помислим за живота, да се спрем, макар за миг, за да осмислим себе си в историята, в историята на човечеството. А нали на всекиго от нас в нея е отредено от Бога определено и значимо място. Всеки от нас е уникален, всеки от нас е неповторим, всеки от нас е любим на Бога така, както Бог обича целия свят.

И ето ние отново и отново, заедно с Тома, понякога повтаряме думите: „Докато не се докосна до Неговата плът, не поставя ръката си в ребрата Му, прободени от копието, няма да повярвам, че Той е възкръснал”. И не защото Тома е бил грешник, и не защото той търсел доказателства: твърде сложно е за човешката природа да приеме това, което Бог възвестява на света. И Господ чрез благодатта на Своя Дух, която неотстъпно пребивава в Църквата, отново и отново ни укрепява с неоспорими свидетелства за Възкресението на Господа от мъртвите. Но спасението на човека от погибелта, изменението на неговия начин на живот след като той е дошъл в Божия храм – това не е ли чудо? Изцелението от болестите, които ни изглеждат неизлечими, – това не е ли чудо? Господ дава по молитвата на Църквата и вярата на човека.

Тази правда, която възвестява Църквата, се приема от Божия народ, защото тя е вкоренена генетически в човешкия живот, тя е традиционна за човешкия живот, за нормалния човешки живот, защото да живееш нравствено – значи да живееш по човешки, да живееш естествено. Истините, възвестени от Бога, са неоспорими, както и фактът на Неговото Божествено възкресение. И въпреки, че всички сили на ада се противят на гласа на Църквата, Бог отново и отново ни Се открива. Ние чуваме гласа Му в нашето сърце, чувстваме Неговото дихание в своя живот, Той ни обогатява, Той ни изменя, Той ни дава знаците на Своето Божествено присъствие

С тези знаци е пълен животът на Светата Православна Църква. Един от знаците на това божествено присъствие в живота на човечеството е чудото със слизането на благодатния огън на Велика Събота на Гроба Господен. Това е чудо, което става пред очите на хората. На Гроба Господен се спуща благодатна роса, която възпламенява свещите и Бог показва Своята Божествена сила. Пламъкът – това е символ на горенето, от този пламък не само свещите трябва да се възпламенят, но трябва да се възпламенят нашите сърца. Да си спомним учениците на Спасителя Лука и Клеопа, които отивали от Йерусалим в Емаус, беседвайки за Възкресението. И Сам Господ възкръсналият бил редом и говорил с тях. Но те не Го видели, не Го познали. Едва когато той седнал с тях на вечеря и преломил хляба така, както на Тайната Вечеря, – техните очи се отворили. Те Го познали в този жест и си казали един на друг: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той говореше с нас по пътя?”.
Днес сърцето ни гори в нас, защото Бог говори с нас. Говори така, както никой не може да говори с нас, възвестявайки факта на Своето Божествено Възкресение. Нека сърцата ни горят с любов към Бога и към ближния, изгаряйки всеки грях и всяка неправда и възгрявайки топлината на Божествената любов в нашия живот. Христос воскресе!

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев