Празникът на Света Троица, Петдесетница

Версия за печат

В името на Отца, Сина и Светия Дух! Днешният ден, който ние наричаме Празникът на Света Троица, ни открива смисълът на нашето богопочитане, на нашето богопоклонение, на нашето обръщане към Бога.

Най-важното знание, което човек в трябва да получи този живот, това е знанието за това какъв е Той – неговият Бог. Какво значи за него дълбокото истинско знание за Бога, в Когото той вярва? Колкото и да е странно именно този въпрос не тревожи често сърцето на човека, даже на вярващия човек. Най-често ние искаме от Бога твърде много добри, прекрасни и забележителни неща, но само не Самия Бог.

А днешният ден, денят на слизането на Светия Дух, показва, че Господ ни отдава Самия Себе Си. Още веднъж отдава: веднъж Бог ни отдал Своя Сина,  Синът ни отдал Своя живот, а сега Бог Отец ни отдава Духа, праща живия истински Бог. Бог през цялото време предлага на човека само едно: Той му предлага само Самия Себе Си.

А за човека това се оказа не много нужно… Самият Бог се оказва за човека не много интересен...  Колко често срещаме хора, наричащи себе си християни, но които не четат Евангелието. Колко често срещаме християни, за които Христос не е интересен, за които не е важно каква е Майката Божия, но е много важно какво означават нейните икони и какво може да получат за себе си от тези чудотворни икони. На всеки му се иска нещо „божие” да придобие и  Бог му е интересен именно от тази гледна точка: „А какво дава Той? Какво ще донесе Той в моя живот?” И ето всички отношения с Бога – молитвите към Бога, движението към Бога, даже изпълнението на  Божествените заповеди – се свежда именно към това: „На мен от Бога ми трябва ето това”.

А днешният ден говори за това, че Бог  ни изпраща само Самия Себе Си, Господ ни се открива само в Самия Себе Си и нищо друго няма в нашата вяра, и не може да има. „Търсете първом Царството Небесно и неговата правда” – звучи словото Божие. Ето днес Църквата празнува идването на Божията правда,  празнува своето раждане като пазителка и основателка на тази правда. „Стълб и утвърждение на истината” – така казва за Църквата апостол Павел, който от себе си създавал духовен дом Божи, а ние, членовете на Църквата, сме живи камъни, които строят със себе си тази Църква. Ние сме дошли тук, за да се нахраним от Бога, да се изпълним с Бога, за да живеем с Бога, да търсим истински Него единия и към Него единия да се стремим.

Днешният ден, деня на Даровете на Светия Дух, е само за тези, които жадуват тези дарове. Това е много важно за нас – да разберем нужни ли ни са тези прекрасни дарове, за които говори Свещеното Писание: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, вяра, въздържание...  Приелите тези дарове Божии са се разпнали със своите страсти и похоти, те с Духа живеят и с Духа дишат. А ние идваме в Църквата за какво? Нужно ли ни е това? Искаме ли действително да имаме тези дарове? Заради тези ли дарове всяко утро ставаме и всяка вечер лягаме с молитва? Или на нас ни е нужно нещо друго? А нали тези дарове са за нас и да ги получим не е така трудно.

А на нас ни се струва, че е много тежко да получим тези дарове, че те са за онези велики хора, наречени светии... Много са светците, които ни гледат от  иконите … ето те имат тези дарове. А за нас те са недостъпни и затова на нас ни е нужно нещо неголямо, нещо така по-простичко: здраве, разбира се, успехи в труда, щастие в личния живот... Е, какво още ни е нужно, за да живеем нормално в този свят?..  Но ето интересно е, че именно тези дарове Църквата не дава.

Църквата не се занимава с проблемите на човешкото щастие, но тя ни дава Бога. Църквата ни дава истинския живот. Църквата ни дава Божествената любов, която може така да изпълни човека, че целият му живот да се измени. Може би, той никога не ще стане щастлив, но той ще бъде с Бога в постоянна радост, въпреки всички заобикалящи го скърби и нещастия. И ние знаем това от живота на тези, които се докоснали до тази любов, които са я получили, защото те поискали именно тези дарове, искали само Бога, само Него единствения. И Господ им дал Себе Си.

Ето ние днес за това дойдохме: за да отворим своите сърца за Бога, та Дух Свети да дойде и да се всели в нас и да ни очисти от всяка сквернота, та Той да заживее с нас, а ние да живеем с Него и за нищо друго. И ако ние знаем това, ако ние вярваме в това, ако ние живеем с това, тогава действително това, което Господ говори в Евангелието, ще се отнася до всеки от нас. Ние ще търсим Царството Божие и неговата правда, а всичко останало ще се придаде към това. Господ ще ни даде всичко необходимо Царството небесно да живее в нас и да се разширява. Затова днес и винаги нека просим от Бога само Него единствения. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев