ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СВЕТИ ДУХ

Версия за печат

Ние говорим, че в деня на Светата Петдесетница Дух Свети слязъл върху апостолите. Навярно този израз предизвиква у някого недоразумение: как може да слезе Дух Свети, когато Той и така навсякъде присъства, всичко изпълва?  И, действително, светите отци казват, че подобен израз се използва в Църквата, за да покаже особените действия на Светия Дух. Понеже и до слизането на Светия Дух върху апостолите, Той действал във ветхозаветните патриарси, във ветхозаветните пророци и, въобще, нито едно добро дело не минавало без действията на Светия Дух. Затова, когато говорим, че Дух Свети слязъл върху апостолите, имаме предвид особеното проявление, или особеното действие на Светия Дух, защото нашата беда се състои в това, че на човешки език ние не можем точно да изразим действието на Светия Дух, действието на Божеството в нашата човешка немощ

Светите отци казват също, че Светият Дух слязъл десет дни след Възнесението на небето на Господа Иисуса Христа, защото Той дошъл вместо Божия Син, за да завърши това, което започнал Иисус Христос.

Действително, цялата история на човечеството условно може да се раздели на три части: сътворението на света и периода на Ветхия Завет, който бил, предимно, проявление на Бога Отца; времето на земния живот на Господа Иисуса Христа, когато Второто Лице на Света Троица извършило домостроителството на нашето спасение; от деня Петдесетница до този ден и по-нататък продължава, предимно, проявлението на Третата Ипостас на Света Троица, - времето на проявление на Духа Светаго.

Когато човек се кръщава, тогава не просто се кръщава във вода, но както Господ казвал: „вие ще бъдете кръстени с Дух Светий” (Деян. 11:16). Ако ние сме се кръстили просто във вода, тогава това Тайнство с нищо не би се отличавало от някакво умиване, но става именно така, както ние пеем по време на Тайнството Кръщение: „Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся”, - тези, които са се кръстили, са се облекли в Христа.

Представете си какво чувства голият човек, когато го обличат в дрехи, или когато той сам се облича в дрехи, той усеща това. Не чувства само покойникът, когато го обличат. Затова и ние би трябвало да почувстваме и да сме почувствали в Тайнството Кръщение, че сме се облекли в Христа. Но къде е нашата одежда? Запазили ли сме я или не? Някои от нас, а може би и мнозина, са загубили тази одежда, в която са се облекли. През Великия пост ние пеем: „И одежда нямам, да вляза вътре”.

В този смисъл много важна и знаменателна е притчата на Господа Иисуса Христа за съкровището. В нея е казано, че човек намерил на полето съкровище и от радост продал всичко, което имал, и купил това поле, за да има това съкровище. Полето – това е човекът с неговото тяло, съкровището – неговото сърце. И ако всеки от нас е намерил в своето сърце Христос, тогава трябва да остави всичко, всички свои страстни наклонности, за да придобие това съкровище – Христос, а ние не правим всичко това.

Освен това, когато човек намира съкровище, полага маса усилия, за да го запази. Ние също не правим това, не пазим тези одежди, тези дарове на Светия Дух, които сме получили в Тайнството Кръщение.

Възможно ли е за нас, братя и сестри, отново да се облечем в одеждата на Христа, даже ако сме я загубили? Да, възможно е. Някои мислят за това колко е трудно да придобием даровете на Светия Дух. Но Светата Църква говори, че за човека е невъзможно да се отклони, за да не получи Светия Дух. Премъдростта Божия създала нова система или, може да се каже, дом, - това е Църквата Христова, в която положила всичко, което е необходимо, за да придобием даровете на Светия Дух. Например, в Църквата има такава манна, каквато даже няма на небето, това е Тялото и Кръвта Христови – това е Причастието. Каква може да бъде в нас духовната болест или какви са прегрешенията, които не биха могли да бъдат излекувани в Тайнството на изповедта?

Затова, пред нас, братя и сестри, стои задачата, изпълнили се с даровете на Светия Дух, да ги пазим и преумножаваме в себе си. Тогава ще почувстваме радостта за Светия Дух, ще почувстваме своето спасение.  Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев