РОЖДЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ СЛАВЕН ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Светата Църква тържествено отбелязва днешния празник според устава и според установената традиция, възпоменавайки това велико служение, с което дошъл в света Предтечата Господен Йоан. По думите на Христа, „между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11). Той пръв е казал: „покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2). Тези думи станали думи от учението на Църквата Христова, тези думи се произнасят във вселената в продължение на вече две хиляди години. Минават времена, сменят се поколения, държавни устройства, изчезват цели цивилизации, но призивът си остава. И ние с вас, живеещи днес, както никога, се нуждаем от него.

Но ние днес се намираме в такова състояние на духа, пречупено и изкривено, а може би, даже извратено, че възприемаме думите за покаяние като не отнасящи се към нас. Ние не чувстваме своята отговорност пред Господа, не чувстваме своята лична греховност в това общо наше бедствено състояние на душата и тялото, и Църквата, и държавата, и обществото като цяло. Ние мислим, че покаянието – това са само думи, които звучат в Божия храм от страниците на Свещеното Писание. Ние мислим, че те са отнасят до някой друг, затова и ние с вас не преуспяваме в делото на нашето спасение и в нашия живот. Затова ни постигат много разочарования, неуспехи, болести и печали, безпокойства, беди и така нататък. Ако ние не се вслушваме в гласа на Църквата, призоваващ ни към покаяние, ние ще останем още дълги години така коравосърдечни и неразбиращи смисъла на живота, смисъла на своето пребиваване на земята.

Как ние разбираме спасението? Идвайки в Църквата, да запалим свещица, да запишем литургия, по време на богослужението да помислим за това, нахранили ли сме пилетата, заключили ли сме дома... Това не е молитва, а празно прекарване на времето в храма. Молитвата – това е пълно и всесъвършено съсредоточаване на мислите и чувствата на нашето обръщане към Бога, когато се моли цялата Църква, когато ние призоваваме на помощ всички светии, когато молим Господа да ни прости прегрешенията ни и да ни дарува утешение и разум, да отвори душевните ни очи, за да можем да виждаме и да познаваме, и доброто и злото, едното да избягваме, а към другото да се стремим.

Днес, когато възпоменаваме Предтечата Христов Йоан, първия мъченик, призоваващ всички към покаяние, ние трябва особено да се замислим за своето духовно състояние. Но всички ли разбират смисъла на покаянието? Гръцката дума за „покаяние” означава „изменение, превръщане”. Да се покаеш – значи да измениш живота си, а не просто да кажеш: аз вече се покаях и да продължиш да правиш същото. Човек по силата на своя разум, на волята може да стане по-рафиниран и външно да не показва своето безкултурие, простащина, невежество, но главното е не външното поведение, а това, което се намира в душата: може и да не направиш забележка на човек, който те е настъпил по крака, а в душата си да реагираш много грубо. Човекът не чува, а Господ вижда състоянието на твоята грешна душа и твоята греховна мисъл, и Той въздава на всекиго от нас не според думите ни, но по делата и мислите ни, по състоянието на душата и разума, което се трансформира в образа на нашите дела.

Затова, братя и сестри, когато виждаме около себе си сложността, не трябва да показваме на другите, че те са виновни, трябва да се замислим преди всичко за това какви сме, какво мислим и какви чувства ни владеят сега, ако постъпваме така, както всички, а от другите изискваме изпълнение на закона. Никой нищо няма да изпълнява, дотогава, докато всеки от нас не започне да чувства своята лична отговорност и пред Бога, и пред хората. Тогава ще усетим тази огромна беда, в която сме се въвлекли сами, въвлекли сме нашето Отечество, даже природата, която ни заобикаля и трябва да ни служи по замисъла на Твореца за радост, но ние сме я обезобразили, да не говорим за душевната природа, за нашите мисли и чувства. Затова в деня, когато почитаме великия праведник и пророк, ние трябва да се замислим за своето душевно състояние, за своя начин на мислене, за своето спасение.

Само покаянието може да ни въведе в Царството Небесно, само то може да ни приближи към Господа, а значи, и един към друг. Само покаянието и любовта са тези основополагащи истини, върху които се гради нашето спасение. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев