ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Празникът Преображение Господне винаги се отличава с някакво удивително проникване в нас на Божествената светлина. Ние пеем  в празничния тропар такива думи: „да възсияе и за нас грешните Твоята, винаги съществуваща, светлина”. Тази Божествена светлина в някакъв момент прониква в нашите сърца, защото именно тя станала източник на нашия живот и на нашата вяра. Тази Божествена светлина, която веднъж е възсияла в нашия живот, просветила всичко така, направила всичко толкова ясно и разбираемо, така ясно посочила пътя, че светът около нас също започнал да се вижда правилно.

Тази светлина много често помръква в нас, защото ние не сме в състояние, за най-голямо съжаление, да я запазим в себе си. Но, макар да не я виждаме, тя сияе, тя постоянно свети за нас.

В икоса на празника, който се чете в шеста песен на канона, се говори за това, че ние сме лениви, през цялото време ходим наведени към земята, всички наши помисли са само за земното и изведнъж звучи – станете лениви,  погледнете нагоре, там, където сияе светлината. Така ни е тежко понякога да откъснем глава от земята, от това, към което сме привикнали, но когато това все пак става, когато ние изведнъж ставаме способни, действително, да се откъснем от земята, няма нищо по-радостно, няма нищо по-прекрасно от тази светлина, която отново прониква в нашите сърца и души. И така се удивляваме и възхищаваме на тези хора, които ние наричаме наши светии, които са се прилепили към тази светлина и постоянно са пребивавали в нея.

В нашия днешен празник литургията тържествено завършва с освещаване на гроздето и на други плодове, които ни принася от Бога създадената природа. Удивително е, че, както преди милиони или даже милиарди години Господ създал този свят, така и той съществува; както Господ заповядал на дърветата да принасят плодове, така и те принасят. Всичко слуша Бога. Всичко Му се подчинява. Всичко Му принася своите прекрасни плодове и ние ги освещаваме. И нали ние също сме длъжни да принасяме на Бога плодове, да даваме плодове, така, както дава плодове тази земя.

За гроздето, което ние днес освещаваме, в молитвата се казва: „Господи, Ти с името на Своя Син си нарекъл това грозде”, но нали и всички ние с това име сме наречени, защото пророк Исаия нарича лозето народ Божи, ние заедно с него сме едно. И ето днес гроздето се освещава като образ на Преображението: гроздето става вино, преобразявайки се в съвършено друга същност, а после това вино по удивителен начин става Кръв. Така и ние в този свят трябва да се преобразяваме, да се преобразяваме заедно с Бога, с Неговата помощ, да се преобразяваме с Неговата светлина. Да възсияе и за нас, грешните Твоята винаги съществуваща светлина, по молитвите на Богородица, Светодавче, слава на Тебе.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев