ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Поздравявам ви, скъпи братя и сестри, с празника Успение на Пресвета Богородица. Успението – това е сън, сън на тялото, което предстои „да заспи” за всеки човек. Тялото „ще заспи” , ще бъде погребано в земята, а душата „ще се събуди” в съвършено друг свят. Какво ще бъде нашето успение, какво ни очаква там, зад тази черта, която никой от хората не ще избегне да престъпи?..

На едната чаша на везните ще бъдат поставени нашите добри дела, всичко, което сме направили в своя живот добро, угодно на Бога, а на другата – нашите зли дела. Какво ще натежи? Може би, добрите дела, може, злите, а може би, чашите ще се намират приблизително в равновесие?.. Това ще повлияе и на нашата посмъртна участ, това и ще определи нашето битие в другия свят – ще се окажем ли в Царството Божие или ще бъдем осъдени на пребиваване далече от Христа – източника на всяка светлина, любов – там, „където е плач и скърцане със зъби”?..
Но не само нашите дела определят нашата участ. Словото Божие казва, че „чрез делата на закона няма да се оправдае... нито една плът” (Рим. 3:10-23). И действително, каквито и добри дела да сме извършили, ние все едно, така или иначе, съгрешаваме в нещо друго – с мисъл, слово, а понякога и с дело, затова човек, колкото и добродетелен да е бил, не може да бъде достоен за Царството Божие.

Всички ние се спасяваме, предимно, по Божията милост. А какво накланя милостта на Господа към нас? Нашите топли, горещи молитви към Него… Християнин е този, който не мисли своя живот без Христос, без Църквата, без иконите, без причастието, без изповедта и, разбира се, без гореща непрестанна молитва.
Но става така – прибираме се след работа вечер у дома, уморени след работния ден, и ни идват примерно такива мисли: „Ти си уморен. Молиш ли се, ще се умориш още повече. По-добре за тебе е сега да си отдъхнеш, да полежиш на дивана, да набереш сили, може би, да погледаш телевизия…” Откъде се вземат тези мисли, кой ни ги нашепва? Дяволът, който не иска да се молим, нали молитвата – това е общение с Бога. Така дяволът иска да отучи човека да общува с Бога. Нали е достатъчно да му отстъпим, да приемем помисъла – на пръв поглед приятен, защото ние действително сме уморени, иска ни се да отдъхнем – и да не се помолим, да пропуснем вечерната молитва, както на следващия ден ние с лекота ще направим същото, даже и да не сме много уморени. Така ще бъде и по-нататък, докато ние, с Божията помощ, не осъзнаем какво е станало – ние сме отстъпили на дявола, съгрешили сме, а всеки грях е вероотстъпничество. Тогава ние трябва да отидем на изповед, да изповядаме своя грях на нехайство и занапред да бъдем по-внимателни, помнейки, кой ни навява мисълта да не се молим…

Но ето дяволът пристъпва към нас с тези мисли. Как да устоим пред него, как да започнем борба и откъде да вземем сили за това? Уморени сме, нямаме, както изглежда, и сили да се съпротивляваме. Да, дяволът е силен и да му противостои не е по силите на нито един човек. Но светите отци учат, че Бог е по-силен от дявола! Господ ни вижда, Той е редом с нас и си струва само човек да се реши да встъпи в тази борба, Господ ще се притече на помощ и ще победи! А как да започнем борба? Светите отци съветват така – да паднем на колене пред иконите, да направим няколко поклона – 3, 7, 12, 30 – кой колкото иска, да се обърнем към Бога и ще видите как ще премине това привидение! И разбира се, не трябва да забравяме за църковните тайнства, в които ние получаваме сила за борба със злото – тайнството покаяние, изповедта, разкъсват пътищата, с които дяволът свързва човека като марионетка, за това съдейства и тайнството причастие със Светите Христови Тайни, което ни възсъединява със Самия Христос!

И, разбира се, на нашия път към Царството Божие, Божията Майка е винаги наша вярна помощница! Църковното предание гласи, че към деня на Успението на Пресвета Богородица всички апостоли по чудесен начин били пренесени в Йерусалим от различни места, където те проповядвали Евангелието – всички, освен Тома, който не присъствал с останалите апостоли по време на прощаването с Божията Майка. Той закъснял и много скърбял, че не му се удало да се прости с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа Иисуса Христа. И другите апостоли, виждайки това, се съжалили над него и отворили входа на пещерата, където било погребано тялото на Пресвета Богородица. И какво? – Тялото не било там! Апостолите били в недоумение, те решили, че са откраднали тялото, започнали да се молят и ето във въздуха им се явила самата Божия Майка, и с Нея сонм светии и ангели! И апостолите разбрали, че Господ, Сам възкръснал в третия ден, възкресил и Своята Пречиста Майка, взел я в Царството Божие! Въодушевени от видяното, апостолите възкликнали „Пресвета Богородице, помагай ни!”. И Пречистата обещала на апостолите да не ги оставя, винаги да се моли за тях и за целия човешки род.

И ние трябва, подобно на апостолите, винаги да призоваваме Божията Майка за помощ, помнейки, че Тя винаги е с нас, моли се за нас и в много случаи Господ скланя на милост към нас именно по нейните майчини молитви… „Пресвета Богородице, помагай ни!”, „Пресвета Богородице, спаси ни!”

Църковните празници, като възпламеняване на Божествената светлина, озаряват нашия живот с благодат. Но в промеждутъците между тях ние не трябва да забравяме за необходимостта да се молим, да ходим всяка неделя на църква. Скоро ще настъпи септември, започва прибирането на реколтата, ние сме заети, изглежда, с много важни и насъщни дела, и Църквата отминава сякаш на втори план. Не би трябвало да е така. Нали и нашата реколта зависи не от това колко трудове в нея ще вложим, а както ни благослови Господ. Нека непременно да посещаваме всяка неделя храма, да не оставяме молитвата – и Господ ще благослови нашите трудове стократно!

Още веднъж, скъпи братя и сестри, поздравявам всички с празника Успение на Божията Майка! Да ви пази Господ и Божията Майка!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев