СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА СВ. ВМЧК ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ

Версия за печат

„За велик поборник в беди вселената те придоби, страстотерпче”.

Велик у Господа е свети Димитрий! Гласът на Църквата, прославящ благодатната сила и мощното застъпничество на светеца за верните, го нарича велик поборник в бедите.

В бедите, заобикалящи ни в цялото ни земно странстване няма навярно нищо ново, което да не са изпитали всички предходни поколения християни. И днес, за нас, в светото Евангелие звучи гласът на Спасителя за природата на лежащия в зло свят, глас, в който са внимавали още първите ученици Христови: “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил (Ин. 15:18). „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Ин. 15:33). Към противостоене на злото ни подбужда и свети апостол Павел: „И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов” (2 Тим. 2:3).

Пример на такова злострадание е показал свети страстотерпец Димитрий. Взирайки се в неговата свeта икона, ние виждаме мъж, облечен във воински доспехи и имащ оръжие в ръцете си. Той бил воин на земния цар, удостоен от него с всяка власт и чест, но, показал се като доблестен воин на Царя на царете, днес предстои пред престола Му и се моли за нас, дошлите да почетем неговата свята памет. Воинският вид на светеца напомня и на всеки от нас, независимо от звание, възраст и род, за това, че и всички ние сме воини. Воини в „мислената и невидима бран, каквато всеки християнин предприема от този час, когато се е кръстил и дал пред Бога обет да воюва за Него, за слава на Неговото божествено име”[1] против многоразличните страсти и похоти на плътта, против светоуправниците на тъмнината на този век. „Мястото, където става самата борба, - наставлява ни преп.Никодим Светогорец - е нашето собствено сърце и целият вътрешен човек; времето на битката е нашият живот”.

Заставайки днес пред образа на св. Димитрий Солунски, каква чест да въздадем по достойнство на доблестния воин на Небесния Цар. Не трябва да надделеят само външните знаци на нашата почит към неговата святост и възхваляването на неговите подвизи и страдания от нашите уста. На него като на победоносен военачалник му е нужен и нашият подвиг. Нали за да бъде великият Димитрий наш поборник, т. е. съратник, помощник в борбата, ние сами трябва да се вдигнем на борба със злото, да се противопоставим на греха, който воюва срeщу нас чрез плътта, света и действа от самия враг на човешкия род. Но как ще смогнем достойно да облажим светеца, ако не е положено в нас и началото на подвига, ако самото прославяне на подвига на светия страстотерпец изобличава нашата немощ в духовната бран?

„Това ви заповядвам: да любите един другиго”. Тази заповед на Спасителя, наистина трудно достижима за нас, е изпълнена в пълна степен от светиите, които и днес проявяват своята любов към нас: „Божиите угодници са близки до вярващите сърца, - свидетелства свети праведен Йоан Кронщадски, - и, като най-искрени и добри приятели, са готови на минутата да се притекат на помощ на тези, които ги призовават с вяра”. Нека нашето сърце да не отстъпва от св. Димитрий без утешение, поставяйки самото начало на подвига в покайното към него ридание: Ти, светецо Божий, от отрочество си запазил в себе си благодатта на светото Кръщение – аз пък, окаяният, ежечасно, ежеминутно осквернявам с греховете си ризата на спасението; ти в славата на Небесния Цар си употребил властта, дадена ти от земния цар – аз, достигнал и малка чест от човеците, безумно забравям Подателя на вечните блага; ти с начина на своя живот си проповядвал Христа и си привел мнозина от езическите заблуди към истинната вяра – моите дела, далечни от Божествените заповеди, ме правят съблазън за околните.

Ти си раздал своето богатство на бедните, мислейки за нетленния венец – аз не смея да се отвърна от земните, суетни и тленни грижи, ти без страх си отишъл на смърт, изповядал си християнството пред царя-езичник – аз пък, носейки високото звание християнин, усвоих в ежедневния си живот езически постъпки и дела. Ти, като несъкрушим воин на Господа на Силите, в тъмницата си стъпкал дявола, опитал се в образа на скорпион да те уплаши, защото винаги си имал пред мисления си взор Непобедимия Военачалник, пред Когото и цялата бездна трепери –Христос. – Аз пък, съм воин нетвърд и немъжествен, постоянно повалян от враг на моето спасение, обръщам се в посрамващо бягство и при началните му атаки, забравил за всепобеждаващата сила на Божествената благодат, защото в мен няма постоянна памет за Бога. Ти в святост пребиваваш на небесата, горе – аз в грехове тъна долу, но помогни ми, защото ти си велик угодник Божи, ти си силен да ме въздигнеш!

Нима не ще чуе светият великомъченик тази наша сърдечна въздишка? Доколкото нашето сърце е отхвърлило привързаността към този паднал свят, доколкова ще ни удостои със своето застъпничество и милости този велик светец. Стига само с този покаен глас да не се ограничи нашето общение с него, стига това сърдечно обръщане към светеца да е станало основа на нашия по-нататъшен подвиг в духовната бран, в който ние непременно ще намерим св. вмчк Димитрий за свой поборник и благ застъпник пред Бога. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев